Колекцията е формирана в границите на дълъг период от време и институционални промени. Принципът на комплектуването й е залегнал първоначално в целите и задачите на Национален музей „Българо-съветска дружба”, поставени при създаването му през 1953 г. и по-късно, когато същият е разширен под наименованието Национален музей „България и славянския свят”. От 1991 г. последният е в структурата на Националния исторически музей.
Във времево отношение колекцията включва книги с проучвания от периода на формирането на славянската общност до съвремието, а в териториално отношение – с проучвания, които обхващат 12 съвременни държави, част от които са в ЕС. Освен книги като културни ценности са вписани още списания, вестници, брошури, албуми.
Колекцията е образувана и обогатявана посредством закупени, получени индивидуални и групови дарения. По своето съдържание и проблематика се отличава с огромно многообразие, което включва теми от всички области на знанието. Колекцията има 2039 броя културни ценности, основно на български като не липсват такива и на руски, френски, немски език.
Предвид разнородните теми застъпени във „Фондова библиотека – стара” цялостна категоризация на изданията и видово групиране е трудно да се направи, но могат да бъдат посочени по-изразени тематични акценти. Сред тях са:
История на света; Произход на живота; Религия; Световно стопанство и световна политика; История на световни и регионални войни; История на дипломацията; Съветски енциклопедии; История на Франция; История на СССР и пр.
История на България и българските земи; Документи за българската история; Архив на Възраждането; Българите в Бесарабия, Моравско, Тимошко; Войни на България; Отношения на България с Русия, Турция, Австрия, Сърбия, СССР, славянския свят и пр.
Руско-турска война 1877/1878 г.; Българското опълчение; Обсадата на Плевен; Боевете на Шипка; Паметни места в България; Спомени на ветерани от войната; Годишнини от Освобождението; Източен въпрос; Илюстрованая хроника войны; Албуми и пр.
История на славянството; Взаимоотношения на славяните с Византия и Русия; Славянски събори; Славянски календари; Славянски списания: „Библиотека на Славянска беседа”, „Славянски век”, „Славянский мир”, „Славянство”, „Славянски глас” и др.; Известия на С.-Петербургского Славянского благотворительного общества и пр.
Политически, стопански, философски, религиозни, здравни и др. теми; Съчинения на Ал. Херцен, Н. Чернишевски, Г. Плеханов, Ф. Енгелс, К. Марс, Т. Павлов, Д. Благоев, В. Ленин, Й. Сталин, Ил. Еренбург, В. Лункевич и пр.
Вестници и списания от периода на Възраждането, Новата и Най-новата история сред които: „Дунавска зора”, „Дунавски лебед”, „Свобода”, ”Свят”, „Искра”, „Световно огледало”, „Известия”, „Научна мисъл”, „Поглед”, „Литературен глас”, „Дружба”.
