Колекция „Тъкани”

Килимените черги, в които хоризонталните ивици са обогатени с геометрични фигури, са с регионални отлики в колорита и декорацията. Най-многобройни в колекцията са килимените черги от Тетевенския район. От тях с най-ранна датировка е килимената черга от дома на Поборникови, тъкана в средата на XIX в. и дарена през 1979 г. на музея.

В колекцията се съхраняват и образци, изработени в големите български килимарски центрове – Котел, Чипровци, Пирот, Самоков. Особена ценност представляват котленските килими с втъкани дати, имена и инициали на тъкачките. Най-ранният от тях е датиран с годината „1865“, а най-късният – с „1915“. Голямо е и разнообразието на включените в колекцията дарени и откупени малки по размери черджета и детски пелени, изтъкани най-често на вълнена основа с вълнен вътък. За тях е характерна ивичната украса от разноцветни прежди.

В сбирка „Тъкани“ са включени и постелъчни тъкани, носещи различни наименования в зависимост от района – вълнени покрови от Пиринския край, китени и козиняви халища от Родопската област, кебета от района на Сливенския и Котленския Балкан и др. Националният исторически музей притежава и две от рядко срещаните копривщенски плъсти от началото на ХІХ в., спадащи към групата на нетъкания текстил.

Към тъканите за домашна уредба се отнася и немалката колекция от възглавници – от районите на Силистренско, Русенско, Хасковско, Родопската област, Кюстендилско, Благоевградско и др. Те са изтъкани най-често с вълнен вътък на вълнена или памучна основа и по-рядко са изцяло памучни. Тяхното орнаментиране е предимно с геометрични и стилизирани растителни мотиви. В редки случаи, предимно в Северна България, се срещат и възглавници със зооморфни изображения. Възглавница с инв. № НИМ 44324 от с. Кичево, Варненско, е с извезана на лицевата ѝ страна фигура на кон и година „1926“. В сбирката се съхраняват и т.нар. „суврени“ възглавници, свързани със сватбените обичаи на капанското население от Разградско.

Тъканите за домашна употреба в колекцията са оформени в няколко групи. Повечето от торбите, които са над 50 на брой, са изтъкани с памучна основа и вълнен вътък, голяма е групата на вълнените, а малко от тях са изцяло памучни. Представени са повечето райони на страната ни, като най-впечатляващи с характерните си цветове и ярки геометрични или стилизирани растителни орнаменти са торбичките, приготвяни за децата на капанското население от Разградския район.

Цедилките и люлките, предназначени за носене на предмети и деца на гръб, и съхранени в сбирката, са предимно от Югозападна България. Към тази група се причисляват и дисагите, които са сравнително малко на брой.

Бохчите и месалите, чиято функция ги свързва непосредствено с храната и храненето, в повечето случаи са литотъкани парчета памучно платно с различна дължина и характерната за съответния район орнаментална украса.

Пешкирите в колекцията са многобройна група, в която са включени различни по размери, предназначение и декорация материали – от малките памучни кърпи с най-елементарна украса до големите свилени пешкири за огледала и домашни иконостаси, с „ажурна“ и „късана“ техника на изпълнение на орнаментите. Украсата по пешкирите е съсредоточена най-често в двата тесни края на тъканта, с предимно геометрични и стилизирани растителни мотиви. Разнообразието на орнаментите е изключително голямо и се определя от спецификата на съответния край, от който произхождат. В колекцията се съхраняват образци на кърпи и пешкири от почти всички райони на страната. Красива е свилената кърпа „кланячка“, с която булката в Кюстендилско се покланя на свекър и свекърва, на кумовете и други участници в сватбените обреди. Специфична и открояваща се е везбената украса по вид градски кърпи, при която, наред с разноцветни памучни и копринени конци, се използват сърма и „клободан“ (метална фина лента).

В колекцията фигурират и други текстилни материали, характерни главно за уредбата на градското жилище в края на ХІХ и началото на ХХ в. Това са постелки за легла, плетени на една кука от памучни конци; завеси за прозорци и врати от три части (две странични и една напречна), внасяни от Западна Европа; покривки за маса с голямо разнообразие в материалите и техниката на изработването им – хасе с „бяла бродерия“, ленени с ръчна цветна везба, плюшени, вълнени и др. Любопитни експонати са покривка за маса, работена от българка като курсова работа в училище за приложни изкуства в гр. Париж, както и покривка, занаятчийско производство, подарена от Абдул Хамид ІІ на Стефан Стамболов през 1892 г.; кърпи от дома на Каравелови и др.

В началото на 1980-те години във фондовете на НИМ от Киноцентър „Бояна“ постъпва група тъкани, за която експертите, отчитайки вида, декорацията и характеристиката им, предполагат, че са свързани с царското семейство и произлизат от двореца. Сред тях има ориенталски сувенирни покривки, тъкани от уредбата на еврейския храм, турски пешкири с изключително богата везбена орнаментика и др. Интерес предизвиква и лице на възглавница с извезан текст „ПОДАРОКЪ НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ФЕРДИНАНТ КНЯЗЪ НА БЪЛГАРИЯ 1889 Г.“

Колекция „Тъкани“ не спира своето обогатяване. От последно постъпилите в нея се открояват голям брой дарени материали, част от колекцията на Марина Калчева – модистка, работила в средата на XX век, събирани от нея най-вече в района на Централна Северна България.

Експонати от колекция „Тъкани“ могат да бъдат видяни в изложбени зали „Българско традиционно облекло“ и „Календарни празници“, както и във временни изложби на Националния исторически музей.