Сбирка „Накити“ от фонда на Националния исторически музей съдържа над 9000 броя движими културни ценности, които постъпват в НИМ от 1975 г. досега.

Повече от 2/3 от колекцията съдържа традиционни накити, носени от българката от ХVІІІ до началото на ХХ в. Образците на българското златарско майсторство от периода на Възраждането са представени от украшения за глава – тепелъци (кръгли, украсени плочки, пришивани на малка шапчица), игли за коса, които служели и за закрепване на кърпата, прочелници, подбрадници, обеци и надушници (подобни на обеци, но прикрепвани на текстилна лента над ушите), за тялото и ръцете – огърлици, колани, пафти (метални закопчалки за колани), гривни и пръстени.

В отговор на повишените естетически изисквания на българите, на нарасналите материални възможности и утвърждаващото се национално самочувствие, в прочутите златарски работилници в София, Пловдив, Търново, Сливен, Чипровци, Видин, Враца са изработвани накити, съчетали старите традиции на българското златарство с влияния и заемки от различни източни и западноевропейски декоративни стилове на художествената металопластика. Чрез прилагането на традиционни и нови технологии като отливане, коване, филигран, цизелиране, гранулиране, емайлиране и др., умели майстори златари създават уникални образци на златарското изкуство. Предпочитан материал за работа са среброто, бронзът и златото, подбирани според естетическите нужди и материалните възможности на клиентите.

Произведенията на съвременното златарско изкуство, включени в сбирката, представляват аксесоари – допълнения към градския тоалет от началото на XX век. Те илюстрират повишените естетически изисквания на съвременната българска жена и разкриват нейния усет за елегантност и естетика.

Сбирката от накити, съхранявани в Националния исторически музей, представя развитието, спецификата, художествените и технологичните постижения на българското приложно изкуство, както и неговите закодирани послания. Замислени като мистични предпазни средства, усъвършенствани и естетически обогатявани, украшенията от метал са неделима част от облеклото на българката. Със своите съвършени форми и съчетания на цветове, те му придават своеобразен колорит, който подчертава българската идентичност. Наред с това, накитите притежават и функционални качества в зависимост от конкретното си предназначение – да се прикрепят към забрадката, да изпъват косата, да пристягат облеклото в талията, да обогатяват украсата на пазвата или да омайват със специфичното си, магическо звънтене.

Националният исторически музей притежава и колекция от брошки и игли с вензелите на владетелите от Третото българско царство и на членове на техните семейства, които са били подарявани на изтъкнати политически личности и приближени.