Колекцията представя историческите събитията и процеси от ранните векове на османското владичество (XV – XVII век). Включените в нея паметници илюстрират теми, свързани със завладяването на Балканския полуостров от османлиите, проникването и налагането на исляма, мястото на българското население и представляващата го институция – православната църква, в рамките Османската империя, както и ранните въстания за възвръщане на националната независимост.

Сбирката е създадена основно чрез откупки и дарения от граждани. Предметите с археологически произход са сравнително малко. Поради тематично широкия обхват на колекцията, образците, които я оформят, са твърде разнообразни – оръжия, предмети на бита, накити, произведения на приложните изкуства. Част от тях са местни изделия, а друга – внос от далечните краища на огромната Османска империя, както и от Централна и Западна Европа.

Значителен е броят на произведенията на металообработващите занаяти, от които несъмнено най-атрактивни са златарските изделия – накити, светски и религиозни съдове. В голямата си част те са изработени от занаятчии, работещи в традициите на прословутата Чипровска златарска школа, чийто разцвет обхваща времето от втората половина на ХVІ век до разгрома на Чипровското въстанието през месец септември 1688 г. Особено атрактивни са богато декорираните сребърни чаши (тасове) и чашите-кратунки. В сбирката се съхраняват и няколко колективни находки от женски накити, открити случайно в днешна Северозападна България. Укрити като съкровища и никога непотърсени от бягащите от драматичните събития от края на XVII век жители от района, те включват наушници „арпалии“, наушници със сребърни пластинки „трепки“, богато декорирани гривни „кубелии“ и украси за чело – невестински венци и прочелници.

Впечатляваща група предмети в сбирката са и фаянсовите съдове, изработени в големите османски работилници на градовете Изник и Кютахия. С малки изключения те са открити при археологическите разкопки, предприети през 80-те и 90-те години на миналия век в руините на манастирския комплекс на остров Свети Иван при Созопол. Отличават се с многоцветния си подглазурен колорит и с богатата си, специфична за османските произведения растителна украса, включваща като основни декоративни елементи лалета и карамфили.

Представите ни за вкуса на хората от епохата се допълват и от изящните трапезни стъклени съдове, главно чаши и кани, открити в останките на претърпял крушение при град Черноморец в края на ХVІ в. кораб. Произведени в работилници на остров Мурано във Венецианската република, те са отлични свидетелства за активността на търговските контакти от епохата.

Scroll to Top