
Колекция „Традиционно облекло”
Колекция „Традиционно облекло” включва женско, мъжко и детско облекло от периода XIX – първата половина на XX в. Сбирката наброява над 3800 инвентарни единици, първата от които е женски колан от с. Ракиловци, Радомирско, изработен през 1870 г. Записан в инвентарната книга на музея като номер 5 през 1975 г., той поставя и началото на формирането на сбирката. В колекцията се съхраняват народни носии и отделни елементи от традиционното българско облекло от различни етнографски области.
Най-многобройни са женските костюми, които типологично принадлежат към трите обособени в етнографската литература видове традиционно женско облекло: двупрестилчено, сукманено и саяно. От групата на двупрестилчените, характерна главно за Северна България, в колекцията са застъпени носиите от Видинско, Ломско, Врачанско, Ловешко, Плевенско, Никополско, Великотърновско, Русенско, а също и носиите от Добруджа.
От сукманения тип женско облекло са комплектувани носии от районите на Трънско, Брезнишко, Софийско, Самоковско, Ихтиманско, Смолянско, Старозагорско, Ямболско, Елховско, Карнобатско, Троянско, Габровско и др.
Мъжките носии, съхранявани в сбирка „Традиционно облекло”, са значително по-малобройни. Разделени са на две групи: белодрешно и чернодрешно облекло, съобразно подразделението им в етнографската литература. Белодрешното облекло е представено с носии от Трънско, Видинско. Чернодрешните комплекти са предимно от Тракия, Тетевенско, Самоковско и др.
Поради пълното износване на детските дрехи в многолюдните български семейства, от края на ХІХ и началото на ХХ в. във фонда на музея са запазени само няколко, и то непълни, носии на момиченца от Трънско, Елховско, Плевенско, Ломско, Врачанско; отделни елементи от детски момчешки носийки. В колекцията се съхранява и македонска юношеска носия, принадлежала на цар Борис III, подарена на НИМ от неговия син Симеон Сакскобурготски. Сред последните постъпления в музея са детска носия от Силистренско, както и отделни елементи от детско облекло от Централна Северна България, част от дарената на НИМ богата колекция на Марина Калчева.
В тази сбирка се съхраняват и пълни комплекти от носии или само отделни елементи от тях на българско население, което произхожда от територии, намиращи се понастоящем извън пределите на Република България. В тази група са включени богатите женски носии на преселници от Дебърско, Битолско, Прилепско (в днешна Република Македония), Леринско и Костурско (в днешна Република Гърция). Единични са носиите от Беломорска Тракия, Северна Добруджа, Западните покрайнини и областта Банат, както и на преселници от ХІХ в. от Малоазийското крайбрежие.
Отделна група от текстилни материали, включваща самостоятелни елементи от традиционното облекло, е разделена във функционален план на малки колекции. Това са ризи (женски и мъжки); основните горни дрехи от женското (престилки, сукмани, саи, рокли) и мъжкото (потури, беневреци, елеци, ментета) облекло; връхните дрехи – ямурлуци, клашници, контоши и др.; кърпи за глава, пояси и колани; чорапи.
Избрана част от съхраняваните в колекцията носии са показани в постоянната експозиция в зала „Етнография” – „Български традиционни костюми” и „Календарни празници”.

Туникообразна кройка. Везбена украса с памучни, копринени конци и мъниста – по ръкавите, полите, около пазвения отвор и на яката. Орнаментика от стилизирани растителни мотиви. Размери: дължина 104 см. Село Добърчин, Софийско. Краят на XIX в.