Колекция „Оръжие”

Колекцията „Оръжие” на Националния исторически музей наброява повече от 2000 броя балканско, източно, европейско и американско огнестрелно и хладно оръжие от XVIII, XIX и първата половина на XX век, както и обезвредени боеприпаси.

Експонатите позволяват да се проследят основните етапи в еволюцията на огнестрелното оръжие – кремъчни пушки и пистолети, капсулно оръжие с предно пълнене, ранни образци на пушки със задно пълнене, различен тип револвери, автоматични пистолети, магазинни пушки и карабини, леки и тежки картечници, картечни пистолети, оръжие с военно и гражданско предназначение. Представени са най-разпространените по нашите земи типове хладно оръжие – османски ятагани, кавказки ками и шашки, ножове тип каракулак, османски, руски и западноевропейски саби. Налично е и голямо количество трофейно турско, сръбско, гръцко, английско, френско, италианско, немско и др. оръжие – свидетелство за бурните събития, през които преминава България през миналия век.

Основна водеща линия при формирането на колекцията представлява събирането, опазването и експонирането на видовете оръжие, с което българските революционери, войници и офицери воюват за свободата на отечеството и защитават националните интереси на България в Сръбско-българската, двете Балкански, Първата и Втората световни войни. Акцент представляват различните модификации на пушките и карабините „Крнка”, „Бердана”, „Манлихер” и „Маузер”, револверите „Смит и Уесън”, пистолетите „Люгер”, „Щаер”, „Браунинг”, „Берета”, „Збройовка”, „Маузер”, „Валтер”, картечниците „Максим-Шпандау”, „Шварцлозе”, „Брен”, „MG-34”, „Дектарьов”, картечните пистолети „MP-41” и „Шпагин”, намирали се на въоръжение в Българската войска и допринесли за бойната слава на българския воин. В колекцията се съхраняват също така саби, кортици, ножове, някои от които принадлежали на видни личности от Възраждането и новата ни история като например камата на Васил Левски, парадната сабя на Михаил Такев и офицерския нож на ген. Иван Луков, изложени в постоянната експозиция на музея.

Османска бойна брадва, XVIII век.

Гравирана украса с растителни мотиви.

Боздуган, XVIII век.

Ударната глава е съединена с дръжката посредством гъвкава верига от индивидуално изработени звена, всяко от които с врязан полумесец. Произход от Османската империя.

Кавказка шашка, XIX век.

Произход от Османската империя. Немско острие с гравирано изображение на хусар със сабя в ръка.

Кавказки кинжал, XIX век.

Българска морска офицерска сабя, образец 1902 г.

Българска офицерска парадна сабя, образец 1927 г.

С гравиран върху острието надпис „За Царя и Отечеството” и вензела на цар Борис III от вътрешната страна.

Револвер „Гасер”, модел 1870 г., калибър 11.3 мм.

Широко разпространено у нас оръжие в годините на национално-освободителните борби. Конкретният екземпляр е принадлежал на Кръстьо Асенов – племенник на Хаджи Димитър, сподвижник на Яне Сандански и активен борец за освобождението на Македония.

Пушка „Крнка”, образец 1866 г., калибъл 15.24 мм.

Пушките, разработени от чешкия инженер Силвестър Крнка играят главна роля в Руско-турската освободителна война, с такива се сражават и част от българските опълченци. След Освобождението остават на въоръжение в малки количества чак до Балканските войни.

Пушка „Манлихер”, модел М 95, калибър 8 мм.

„Манлихерата” е верен другар на българския воин в четири войни. НИМ съхранява голямо количество от различните модели и модификации на пушките и карабини „Манлихер”. Особен интерес днес представляват екземплярите с български маркировки върху патронника, които показват, че оръжието е произведено по поръчка специално за България.

Пистолет „Маузер”, модел С-96, калибър 7.63 мм.

Един от най-ранните модели автоматични пистолети.

Пистолет „Люгер”, модел 1908 г. калибър 9 мм.

Известният още като „Парабелум” пистолет е едно от най-разпознаваемите оръжия на XX век. През 1903 г. България става едва втората държава след Швейцария приела официално на въоръжение този нов и перспективен тип оръжие.

Картечeн пистолет „Збройовка”, модел ZK-383, калибър 9 мм.

Разработен в Чехословакия и произвеждан в Бърно по време на немската окупация този картечен пистолет е на въоръжение в германските СС части и Българската армия по време на Втората световна война. Маркировките на конкретния екземпляр – герба на Царство България и вензела на цар Борис III показват, че е произведен по поръчка специално за България.