
Колекция „Оръжие”
Колекцията „Оръжие” на Националния исторически музей наброява повече от 2000 броя балканско, източно, европейско и американско огнестрелно и хладно оръжие от XVIII, XIX и първата половина на XX век, както и обезвредени боеприпаси.
Експонатите позволяват да се проследят основните етапи в еволюцията на огнестрелното оръжие – кремъчни пушки и пистолети, капсулно оръжие с предно пълнене, ранни образци на пушки със задно пълнене, различен тип револвери, автоматични пистолети, магазинни пушки и карабини, леки и тежки картечници, картечни пистолети, оръжие с военно и гражданско предназначение. Представени са най-разпространените по нашите земи типове хладно оръжие – османски ятагани, кавказки ками и шашки, ножове тип каракулак, османски, руски и западноевропейски саби. Налично е и голямо количество трофейно турско, сръбско, гръцко, английско, френско, италианско, немско и др. оръжие – свидетелство за бурните събития, през които преминава България през миналия век.
Основна водеща линия при формирането на колекцията представлява събирането, опазването и експонирането на видовете оръжие, с което българските революционери, войници и офицери воюват за свободата на отечеството и защитават националните интереси на България в Сръбско-българската, двете Балкански, Първата и Втората световни войни. Акцент представляват различните модификации на пушките и карабините „Крнка”, „Бердана”, „Манлихер” и „Маузер”, револверите „Смит и Уесън”, пистолетите „Люгер”, „Щаер”, „Браунинг”, „Берета”, „Збройовка”, „Маузер”, „Валтер”, картечниците „Максим-Шпандау”, „Шварцлозе”, „Брен”, „MG-34”, „Дектарьов”, картечните пистолети „MP-41” и „Шпагин”, намирали се на въоръжение в Българската войска и допринесли за бойната слава на българския воин. В колекцията се съхраняват също така саби, кортици, ножове, някои от които принадлежали на видни личности от Възраждането и новата ни история като например камата на Васил Левски, парадната сабя на Михаил Такев и офицерския нож на ген. Иван Луков, изложени в постоянната експозиция на музея.

Пушките, разработени от чешкия инженер Силвестър Крнка играят главна роля в Руско-турската освободителна война, с такива се сражават и част от българските опълченци. След Освобождението остават на въоръжение в малки количества чак до Балканските войни.

„Манлихерата” е верен другар на българския воин в четири войни. НИМ съхранява голямо количество от различните модели и модификации на пушките и карабини „Манлихер”. Особен интерес днес представляват екземплярите с български маркировки върху патронника, които показват, че оръжието е произведено по поръчка специално за България.

Разработен в Чехословакия и произвеждан в Бърно по време на немската окупация този картечен пистолет е на въоръжение в германските СС части и Българската армия по време на Втората световна война. Маркировките на конкретния екземпляр – герба на Царство България и вензела на цар Борис III показват, че е произведен по поръчка специално за България.