Колекцията „Документи от периода 1878 – 1944 г.” съдържа материали, отразяващи историята на държавното управление, политиката, икономиката, образованието и културата, както и национално-освободителните борби на българите извън пределите на Третото българско царство. Към днешния момент сбирката наброява над 6500 движими културни ценности, разнообразни по съдържание, по вид и историческа значимост.
В Националния исторически музей (НИМ) се съхраняват редица писмени свидетелства от първостепенно значение. Такива са например оригиналите на Протокола за размяна на военната конвенция между България и Сърбия, който е част от дипломатическата подготовка на Балканската война (1912 – 1913) и Ратификацията на Ньойския мирен договор, бележещ окончателния край на участието на България в Първата световна война.
Към тази група следва да отнесем документалните материали на монархическата институция, отразяващи дейността на княз Александър I, княз/цар Фердинанд I и цар Борис III. Повечето от тях са свързани с царуването на Фердинанд I. Някои от тях бележат ключови дати от българската история, като например Манифестът за абдикацията на княз Александър I от българския престол (26 август 1886 г.), Манифестът на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война (5.10.1912 г.) и Манифестът по повод влизането на България в Първата световна война (1.10.1915 г.). Съхраняват се документи, отразяващи функционирането на върховните органи на държавната власт – Народното събрание, Областното събрание на Източна Румелия, Държавен съвет, Министерски съвет. В раздела за политическото развитие на България специално място заемат онези материали, които се отнасят до такива личности като Стефан Стамболов, Драган Цанков, Димитър Греков, Стоян Данев, Андрей Ляпчев, Атанас Буров, Богдан Филов и Екатерина Каравелова.
Многобройни са акциите от банки, застрахователни дружества, предприятия и ценни книжа, илюстриращи икономическата история на страната, някои от които са с висока художествена стойност. Особено ценен е великолепно оформеният Договор за построяването на жп линията Мездра – Враца – Видин, с разклонение до Берковица и Лом (31.05.1908 г.), подписан от министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията Ал. Малинов (по това време и премиер) и предприемача К. Кирчев, чиято банка „Кирил Кирчев и Сие” финансира строежа.
В областта на образованието и науката, НИМ пази културни ценности, свързани с живота и дейността на акад. Гаврил Кацаров, проф. Богдан Филов, проф. Васил Златарски, проф. Александър Теодоров-Балан, Христо Вакарелски, както и много ученически свидетелства, студентски книжки, дипломи от училища и университети у нас и в чужбина.
Широк е спектърът на представените дейци на културата – Елисавета Багряна, актьорите Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов и Васил Гендов, певците Иван Вулпе, Стефан Македонски и Елисавета Йовович, художниците Владимир Димитров-Майстора, Иван Ненов и Екатерина Савова-Ненова.
Националноосвободителните борби на българите в Македония, Одринска Тракия и Добруджа са застъпени в сбирката с писма на Тодор Александров от началото на ХХ в., смъртната присъда на Райко Даскалов, издадена от ВМРО (1923 г.), апела на добруджанските емигранти за единство на добруджанското националноосвободително движение (1928 г.) и др. Запазени са и много документи за дейността на Българската екзархия в земите, останали под властта на Османската империя в началото на ХХ в.
