Гостуващите експонати – златни пръстени-инсигнии от времето на българското ханство ще бъдат изложени в НИМ до 28.02.2026 г.

Паметниците на елитарната старобългарска култура от езическия период са запазени главно в представителната дворцова архитектура – административни и частни сгради, бани, храмове, свързани с тях подземни ходници и поменални съоръжения. Към тях спадат и гробовете на българската аристокрация с откритите в тях предмети на лукса: съдове от глина и метал, както и символи на престиж като сребърни колани и златни накити. Макар броят им да е оскъден, те са важно свидетелство за социалната диференциация в ранносредновековното българско общество през VII – IX в.

До този момент сред накитите са известни само 8 златни пръстена, принадлежали на видни представители на българската аристокрация от периода. За тяхното предназначение подсказва пръстенът, съхраняван в Трезорната зала на РИМ – Шумен. Открит е във Външния град на столицата Плиска, а върху правоъгълната му плочка е врязан надпис на гръцки: „Тези пръстени дава архонтът (владетелят)“. Според палеографията на буквите пръстенът се датира в IX в. Текстът сочи, че римо-византийската практика единствено императорът да дарява златни пръстени при инвеститура на висши сановници по всяка вероятност е била възприета и в българското ханство на Долен Дунав. Косвено доказателство за този обичай са откритите два златни медальона на хан Омуртаг, дарявани вероятно за заслуги на „хранените хора“ на владетеля. Още по-красноречив е строителният надпис на хан Маламир (831 – 836) по повод построен и дарен от кавхан Исбул водоскок „ …архонтът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци“. В този смисъл изработените от благороден метал пръстени са имали значение на инсигнии.

Наред с това, че са дарявани от архонта, върху някои от плочките се откриват руноподобни знаци, които подсказват за родовата принадлежност на техните собственици.Такъв е пръстенът от с. Брестовац (Р Хърватия) с врязан върху плочката знак „IYI“. Интерпретациите са многозначни – символ на владетелска династия, родов знак или като теоним на християнския Бог. Пръстенът е част от гробна находка от втората половина на VIII – IX в. и е открит заедно със златни коланни обкови. Днес се съхранява в Художествено-историческия музей във Виена.

Третият златен пръстен, на който е изобразен рядко срещан руноподобен знак, произхожда от поречието на река Канагьол в Североизточна България. Зоната попада по трасето на средновековния път, свързващ столиците Плиска и Преслав с Дръстър (Силистра). Понастоящем е в неизвестност. Датиран е също в IX в.

Не е известно къде се намира още един масивен златен пръстен с елипсовидна плочка, върху която са врязани 20 руноподобни знака. Още 18 знака са нанесени странично на плочката и по халката, включително и кръст. Всяка хаста е фланкирана с вдълбана ямичка. Предполага се, че произхожда от зоната на Шуменско. Най-вероятно е принадлежал на лице с много висок социален статус от IX в.

В експозицията на Националния исторически музей за първи път се представят съвместно останалите 4 златни пръстена. Два от тях имат неизвестен произход, а другите са открити наскоро при археологически проучвания.

Масивният пръстен от с. Ивановци, Видинско, принадлежи към пръстените с голяма елипсовидна плочка, разположена перпендикулярно по надлъжната си ос спрямо отворената халка. Изработен е чрез отливане, а върху плочката е гравиран руноподобен знак с вдълбани точки в края на хастите. Теглото му е 16,2 г. Пръстенът е датиран е в VIII – IX в. Откупен е от НАИМ през 30-те години на ХХ в.

Пред 2023 г., при археологически проучвания на старобългарско селище от VIII – IX в м. Кавлаклар, източно от Плиска, е открит грацилен златен пръстен с тегло 3,77 г. Малката плочка на пръстена има издължена ромбовидна форма, която преминава чрез пластично изразен преход към фасетирана халка. Върху плочката е врязан руноподобен знак от три успоредни фини хасти, с отпечатано кръгче в двата края. Пръстенът е изработен е чрез отливане, а украсата е цизелирана. Непретенциозната изработка подсказва местно производство. Най-вероятно е принадлежал на видна представителка на българската родова аристокрация от IX в.

Продукция на местно ателие по всяка вероятност е и пръстенът–печат от Плиска. Той впечатлява със своята масивност и тегло от 26.93 г. Пръстенът има дебела, почти кръгла плочка, която плавно се свързва с масивната халка. На лицевата страна е изобразен схематичен антропоморфен образ в негатив, увенчан с диадема с кръгли апликации. С известен вкус към детайла са представени дрехата (лоросът) и трилистниците над раменете. Заради атрибутите – диадема и лорос, изображението се интерпретира като владетелско. Вероятно с него собственикът му е подпечатвал своите актове и писма… Едва забележимите следи от деформации и особено съзнателно срязаната халка подсказват дългогодишна употреба. Открит е през 2022 г. при археологически разкопки във Вътрешния град на Плиска. Контекстът на находката е интересен, тъй като позволява не само прецизно датиране, но и формулиране на различни хипотези относно нейния собственик. Пръстенът е намерен в една от конструктивните ями на дървена сграда, северно от Цитаделата. В съседна яма от същата сграда е намерен златен фолис на император Теофил (829 – 842), с емисия 830/831–840 г., което показва, че монетата е произведена и използвана през първата половина на IX в., по времето на управлението на хановете Крум (803 – 814), Омургаг (814 – 831), Маламир (831 – 836) или Пресиян (836 – 852).

През 40-те години на ХХ в. НАИМ откупува впечатляващ със своята изработка златен пръстен с тегло 11,3 г., открит край с. Мътница, в подножието на култовия център Мадара. Пръстенът представлява масивна халка с пластична украса от превързани ластари и волути, разположени симетрично около четирилистна розета. В гънките на релефа се забелязват остатъци от черен емайл, подсказващи първоначалното въздействие на златната композиция върху тъмен фон. Качеството на изработка, характерно за византийския стил „пръчици-ластари“ от първата половина на VIII в., насочва към производство в ателие в Константинопол. По-късно пръстенът е попаднал в земите на Българското ханство, вероятно като дипломатически дар.