„…да не се заличава това, което е заслуга на миналото…“
На 18-ти май, по повод Международния ден на музеите и Европейската нощ на музеите, на първия етаж на Националния исторически музей бе открита камерната изложба със заглавие „….да не се заличава това, което е заслуга на миналото…“, посветена на 100 години от рождението на проф. Василка Тъпкова-Заимова, виден български византолог и медиевист, възприемана от своите ученици и самата себе си като продължител на Кирило-Методиевската традиция в безкористното и всеотдайно разпространение на знания сред младите изследователи.
Родена в София на 7 август 1924 г., тя е потомка на патриотичен български просветителски род от Солун и на семейство с традиции в класическото образование и франкофонията. Вероятно това е предопределило нейния творчески път в науката. След като завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Класическа филология“, е назначена с конкурс в БАН, първоначално в Института по история, а по-късно в Институт по балканистика. Тя е един от неговите доайени, в основата на неговата структурна организация, тематична насоченост и формиране на кадри. Преодоляла атмосферата в българската историопис от края на 40-те – 50-те години на ХХ в., тя има съществени приноси в областта на историческото изворознание, намерили израз в преводите на византийски, латински, славянски и старобългарски писмени документи. Център на нейния академичен интерес е темата за Св. Димитър Солунски. Работата с изворите инспирира монографиите ù „Нашествия и етнически промени на Балканите през VI – VII в.“, 1966 г. и „Долен Дунав – гранична зона на византийския Запад“, 1976 г. Международно признание за многостранните ѝ научни приноси е сборникът с нейни статии в авторитетното издание Variorum Reprints, 1979 г.
Отдава внимание и на собствено българската тема в корпуса „Българи родом“ с изворите за рода на Комитопулите, оставил ярка следа в историята на България и Византия. Забележителни са и нейните статии, издавани в някои от най-авторитетните научни издания: Исторически преглед, Études balkaniques, Bulgarian Historical Review, Palaeobulgarica, Byzantinische Zeitschrift, Византийский временник, Byzanotinoslavica, Linguistique balkanique и др.
През 2004 г. е избрана за doctor honoris causa на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Сред другите отличия са грамота на AIESEE, Кирило-Методиевската награда, гръцки медал „Св. св. Кирил и Методий“, медалите на университета „La Sapienza” в Рим, на Македонското дружество в Солун, „Академични палми“ на Френската Академия и др.
„Историкът трябва да бъде информиран, не трябва да лъже, да се самоуважава, за да бъде уважаван. Историята трябва да дава урок, не дребнави изложения на факти, а да дава и дава, което заслужава и благодарност, и ново виждане, но и да не се заличава това, което е заслуга на миналото. Скорошната история трябва да се преценява и сега, защото всичко по-нататък ще има друго виждане.
В европейски мащаб не бива да мислим, че трябва да паднем по-долу от всички европейски народи. И космополитизмът е нещо хубаво покрай патриотизма.“
Ръкопис от 2009 г.
