
Зала Ранна желязна епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр.
В пространството между зала 1 и 2 от експозицията на Националния исторически музей е проследено развитието на българските земи в периода на ранно желязната епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр. Тя настъпва на Балканския полуостров с въвеждането на желязото като основен метал за производство на оръдия на труда, оръжия и отчасти накити. Кризата с доставките на калай в края на Бронзовата епоха, предизвиква необходимост за добив и производството на желязо, въпреки че бронзът продължава да е един от водещите материали в производството на оръжие и накити. Сведенията за рудодобив, обработката на метали, ювелирството, торевтиката и множеството метални изделия с местен произход, са доказателство за уменията на тракийските племена в тези сфери на производство. В зависимост от конкретните географски особености в поминъка на местните племена доминира земеделието и животновъдството. Археологическите проучвания доказват и развитието на специфични занаяти като грънчарство, кожарство и дървообработка.
Процесите на социалното разслоение, разпадането на родовата община и нарастващата роля на аристокрацията в държавно-образователни тенденции, наследени от предходния период, достигат завършен вид към средата на I хил. пр. Хр. Ясен техен израз се наблюдава още през IX – VIII в. пр. Хр, когато се откриват находки, доказващи за дълбоко социално различие в обществото на местните племена. Появата на богати гробни комплекси, като символичното погребениe от района на с. Белиш, общ. Троян от края на VIII – началото на VII в. пр. Хр. e доказателство за формирането водеща прослойка с високи материални възможности.
Очевидното могъщество на военната аристокрация, в края Ранножелязната епоха довежда до междуплеменни конфликти и създаването на първите тракийски държавни организациии. От древногръцките извори черпим сведения за тяхното съществуване в четири основни района: първият е разположен в земите на изток от Хеброс (р. Марица) и се свързва с етнонима траки, вторият се разполага в земите на изток от Нестос (р. Места), населяван от киконите с център митичния Исмар (антична Маронея), третият се помества в земите от двете страни на долното течение на р. Стримон (р. Струма), където живеят пеоните и четвъртият около земите по долното течение на р. Истрос (р. Дунав), известен с обитаванията на гетите. В края на разглеждания период древногръцките историци споменават етнонима на одрисите, които през Късножелязната епоха създават една от най-големите царства (базилея) в Югоизточна Европа.
Прочети целия текстПрез Ранножелязната епоха в тракийските териториите е в разцвета т. нар. мегалитната култура, която намира проявление в изграждането на скални светилища, монументални култови паметници като долмени, кромлехи и менхири документирани по археологически път предимно в планинските райони на Югоизточните Балкани.
Връзките със съседните територии също оказват голямо въздействие върху формирането на тракийската култура. Така наречената общност на културите на геометричния стил от Ранножелязната епоха се разпростира в цялия източен ареал на Средиземно море и обхваща земите на Тракия. Откритите в днешните български земи богато украсени керамични съдове, накити и пластика са ясно доказателство за контактите на тракийските племена с цивилизациите от източното Средиземноморие.
До идването на гръцките заселници по Черноморието в изворите се говори за т. нар тракийска таласократия („господство по море“), доказателство, че местното тракийско население по бреговете на Евксинския понт умее да използва плавателни средства за усвояване на морските пространства. Комуникациите по море, превръщат западното Черноморие в контактна зона със средиземноморските цивилизации и народи.
В края на Ранножелязната епоха започва процесът на колонизация на бреговете на Черно море от мореплавателите и търговци от Милет, Бизантион, Халкедон, Мегара и други древногръцки центрове, който води до създаването на първите техни колонии по крайбрежията. По дн. българско Черноморие са открити останки от ранни гръцки селища, най-известните сред които са: Круной (по-късно Дионисополис при дн. Балчик), Одесос (дн. Варна), Месамбрия (дн. Несебър), Атия (на едноименния полуостров в Бургаския залив) и Аполония (дн. Созопол). Колонните възникват в повечето случаи върху останки на стари тракийски селища. Този процес и постепенното проникване във вътрешността на тракийските земи, води до създаването на центрове като: Копривлен, Пистирос, Дъбница и др. Това е предпоставка за смесването на традиционната тракийска култура с класическата елинска.