Зала Ранна желязна епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр.

В пространството между зала 1 и 2 от експозицията на Националния исторически музей е проследено развитието на българските земи в периода на ранно желязната епоха XI в. пр. Хр – средата на VI в. пр. Хр. Тя настъпва на Балканския полуостров с въвеждането на желязото като основен метал за производство на оръдия на труда, оръжия и отчасти накити. Кризата с доставките на калай в края на Бронзовата епоха, предизвиква необходимост за добив и производството на желязо, въпреки че бронзът продължава да е един от водещите материали в производството на оръжие и накити. Сведенията за рудодобив, обработката на метали, ювелирството, торевтиката и множеството метални изделия с местен произход, са доказателство за уменията на тракийските племена в тези сфери на производство. В зависимост от конкретните географски особености в поминъка на местните племена доминира земеделието и животновъдството. Археологическите проучвания доказват и развитието на специфични занаяти като грънчарство, кожарство и дървообработка.

Процесите на социалното разслоение, разпадането на родовата община и нарастващата роля на аристокрацията в държавно-образователни тенденции, наследени от предходния период, достигат завършен вид към средата на I хил. пр. Хр. Ясен техен израз се наблюдава още през IX – VIII в. пр. Хр, когато се откриват находки, доказващи за дълбоко социално различие в обществото на местните племена. Появата на богати гробни комплекси, като символичното погребениe от района на с. Белиш, общ. Троян от края на VIII – началото на VII в. пр. Хр. e доказателство за формирането водеща прослойка с високи материални възможности.

Очевидното могъщество на военната аристокрация, в края Ранножелязната епоха довежда до междуплеменни конфликти и създаването на първите тракийски държавни организациии. От древногръцките извори черпим сведения за тяхното съществуване в четири основни района: първият е разположен в земите на изток от Хеброс (р. Марица) и се свързва с етнонима траки, вторият се разполага в земите на изток от Нестос (р. Места), населяван от киконите с център митичния Исмар (антична Маронея), третият се помества в земите от двете страни на долното течение на р. Стримон (р. Струма), където живеят пеоните и четвъртият около земите по долното течение на р. Истрос (р. Дунав), известен с обитаванията на гетите. В края на разглеждания период древногръцките историци споменават етнонима на одрисите, които през Късножелязната епоха създават една от най-големите царства (базилея) в Югоизточна Европа.