Зората на българската държавност е в зоната на Севернопричерноморските степи, когато през 632 г. хан Кубрат (632 – 665) отхвърля зависимостта си от Западнотюркския хаганат и основава Велика България. Първи акцент в експозицията са 9 копия от съкровището от с. Малая Перешчепина, идентифицирано като инвентар от гроба на първия български владетел.

Натискът на хазарите през 70-те години на VII в., довел до прабългарската диаспора, част от която овладява византийските провинции Малка Скития и Долна Мизия и създава Българското ханство на Долен Дунав (681 – 864). Заселилите се по-рано тук славянски племена запазват относителна самостоятелност, а носител на държавнотворческата традиция е прабългарската родова аристокрация, с която е свързана и елитарната култура от езическия период. Преди всичко това са представителните дървени, а по-късно каменни дворцови и храмови сгради в столицата Плиска, луксозните съдове, използвани на ханската трапеза за т.н. „хранени хора на владетеля“, представителни коланни комплекти и накити, декорирани в модния за епохата стил „Врап-Велино“ или „пръчици-ластари“, медальони с изображение на владетеля хан Омуртаг, раздавани вероятно за заслуги на знатни представители на старобългарското общество. Народната култура на обикновеното население, обитавало вкопани в земята жилища в укрепени или неукрепени селища, е представена с артефакти, използвани в ежедневието: кухненски съдове от песъчлива глина, изработени на ръка или на бавно колело, трапезни – кани, паници, амфоровидни стомни, изработени от пречистена сива, жълта или червена, след изпичането, глина, ножове, прешлени за вретено, огнива, игленици със запазени в тях игли, точила. Представени са и семплите аксесоари към облеклото – стъклени или глинени маниста, обеци, медальони и амулети, открити при проучването на некрополите при Балчик, с. Топола, Добричко и с. Дибич, Шуменско, съдове тип „Пенковка“ от Якимово и Козлодуй.

Прочети целия текст
БългарскиEnglish
Scroll to Top