
Hall 3 – The Bulgarian State in the Middle Ages, 7th–14th centuries
The exhibition in Hall III is dedicated to medieval Bulgarian history and culture: The emergence of Bulgarian statehood in the Northern Black Sea steppes. The “transfer” and establishment of state-building traditions in the Lower Danube region. The strengthening of the state in the 10th century and its decline in the early 11th century. Recovery at the end of the 12th century. Stabilization and prosperity over the next two centuries until the Ottoman invasion in the second half of the 14th century.
The dawn of the Bulgarian statehood is in the area of the Northern Black Sea steppes, when in 632 Khan Kubrat (632–665) rejected his dependence on the Western Turkic Khaganate and founded Great Bulgaria. The first highlight of the exhibition is nine replicas of the treasure from the village of Malaya Pereshchepina, identified as inventory from the grave of the first Bulgarian ruler.
The pressure exerted by the Khazars in the 70s of the 7th century led to the Proto-Bulgarian diaspora, part of which conquered the Byzantine provinces of Little Scythia and Lower Moesia and established the Bulgarian Khanate on the Lower Danube (681–864). The Slavic tribes that had settled here earlier retained relative independence, and the Proto-Bulgarian hereditary aristocracy, with which the elite culture of the pagan period was associated, was the bearer of the state-building tradition. First and foremost, these are the representative wooden, and later stone, palace and temple buildings in the capital Pliska, the luxurious tableware used at the khan’s table for the distinguished people, representative belt sets and jewelry decorated in the fashionable style of the era, “Vrap-Velino” or “prachici-lastari,” medallions with the image of the ruler Khan Omurtag, probably distributed for the merits of notable representatives of Old Bulgarian society. The folk culture of the ordinary population, who lived in dwellings dug into the ground in fortified or unfortified settlements, is represented by artifacts used in everyday life: kitchen utensils made of sandy clay, handmade or on a slow wheel, tableware—jugs, bowls, amphora-shaped jugs made of purified gray, yellow, or red clay after firing, knives, spindle whorls, fire strikers, needle holders with needles preserved in them, and whetstones. Simple clothing accessories are also presented – glass or clay beads, earrings, medallions and amulets, discovered during the excavation of the necropolises near Balchik, the village of Topola, Dobrich, and the village of Dibich, Shumen, as well as “Penkovka” type vessels from Yakimovo and Kozloduy.
Укрепването на ханството, териториалното разширение на юг от Стара планина и на изток към Македония, осъществено при походите на хан Крум, а по-късно с успешните военни походи на цар Симеон е визуализирано с артефакти, свързани с въоръжението и снаряжението на старобългарската войска – саби, бойни брадви, върхове на копия и на стрели, стремена.
Процесът на утвърждаване на българското ханство, на неговите институции, развитие на езическата култура е прекъснат през 864 г. с приемането на християнството от княз Борис (852 – 889) като държавна религия. Най-ранното свидетелство е надписът от с. Балши, Южна Албания. Този акт издига международният авторитет на държавата, ускорява процеса на вътрешна консолидация. Съпроводен е със строителството на църкви, и манастири, с приемане на славянската писменост, сътворяване на кирилицата, превод на каноничните творби и въвеждане на богослужение на старобългарски език.
Със заемането на престола от княз Симеон през 893 г. държавният център е преместен във Велики Преслав. Новата столица е укрепена и благоустроена с представителни дворци, граждански и църковни сгради, украсени богато със скулптирана каменна пластика, мозайки и стенна рисувана керамика. Манастирите около столицата стават центрове на новите художествени занаяти – за изработка на ръкописи, костерезба, рисувана керамика. В близост до столицата се организират и първите центрове за производство на художествен метал за църковна утвар, но и за масовия вкус и вяра – нагръдни кръстове, коланни обкови и накити, предмети на бита, декорирани в духа на византийската естетика. Експозицията представя различни инструменти и пособия за производство: вставна наковалня, клещи, златарски чукчета, хатет, клещи, леярски форми, модели, матрици, готова и полуготова продукция и брак от производствените ателиета при с. Надарево, Търговищко и с. Попица, Бяла Слатина.
Свидетелство за политическия възход на българската държава са владетелските печати – на княз Борис-Михаил, на Симеон – като княз и след провъзгласяването му за василевс, на приемника му Петър (927 – 970), при когото високият владетелски титул и самостоятелна българска патриаршия са официално признати от Византия.
В края на Х в., под натиска на Византия, политическият и църковно-религиозен център се премества в западните български области. Борбата за отстояване независимостта на страната ръководи цар Самуил (997 – 1014) от династията на Комитопулите. В залата е експониран единственият запазен у нас паметник от негово име – надгробната плоча в памет на родителите му и най-големия му брат Давид /91/, както и строителният надпис на Иван Владислав (1015 – 1018), „цар и самодържец български“ за обновяването на крепостта Битоля. През 1018 г., след половинвековна съпротива срещу Византия временно се прекъсва самостоятелното политическо развитие на българската държава, унищожени са българската светска и духовна аристокрация, царският Двор с управленските институции. Българските земи попадат напълно в сферата на византийската културна традиция, визуализирано чрез паметници от Южна България – каменна пластика от църквата „Св. Йоан Предтеча“ на о-в „Св. Иван“ и „ Св. Апостоли“ в Созопол, накити, имитиращи луксозни византийски образци с евтин, но достъпен, материал.
В края на Х – XII в. в северните български земи, но и на юг от Стара планина зачестяват нашествията на т. т. „късни номади“ – печенеги, узи и кумани. Присъствието им тук е визуализирано с характерното за тях въоръжение, луксозни коланни гарнитури, обкови, снаряжение, накити, съдове изработени на ръка, датирани в XI – ХIII в.
26 октомври 1286 г., денят на св. Димитър Солунски, бележи началото на въстанието на братята Асен и Петър и началото на възстановяване на българската държавност. Военните победи на българската войска са визуализирани чрез различни образци на средновековното въоръжение и снаряжение от XIII – XIV в. – мечове, боздугани, върхове за стрели, както и едно изображение на войн върху сграфито керамика от Търновград. Двата века византийско владичество и последвалите столетия водят до окончателното възприемане структурата на византийския императорски Двор. В новия столичен център на възстановената държава Царевград Търнов се изграждат представителни дворцови сгради, патриаршески комплекс, църкви и манастири. Акценти в експозицията са два мраморни паметника от Търновград – фрагмент от тимпан с изображение на ангел и капител с монограм на цар Михаил Шишман (1323 – 1330) от литургичната мебелировка на дворцовата църква.
Стремежът към утвърждаване на легитимността и международното признание на царството, независимостта на българската църква намира израз в дипломатическата дейност на цар Калоян (1197 – 1207). В експозицията са представени пръстен печат с надпис „Калоянов пръстен“, пръстен на „Тодор примикюр“, вещи на български аристократи и образци от монетосеченето на българските владетели от XIV в.
„Царстващият град Търнов“ е еталонът, следван от останалите български средновековни градове – Червен, Шумен, Овеч, Ловеч, Мелник и др. В тях процъфтяват търговията и художествените занаяти: производството на луксозна трапезна керамика, златарството, текстилното производство, железарството, маркирани в експозицията чрез образци на „сграфито“ от различни центрове, пособия за металопроизводство – леярски форми, матрици и готови изделия.
През 1235 г. Българската църква получава статут на самостоятелна патриаршия, а църквите и манастирите стават средища на образование и книжнина. Темата е развита чрез артефакти, от църковния интериор и утвар: дърворезбените врати от църквата „Св. Никола Болнички“ от Охрид и от Рилски манастир, трон на Стефан Хрелю Драговол от църквата, построена по негова воля, процесиен кръст, вероятно от църква, посветена на св. Димитър, Търговищко. Атрактивен акцент е иконата от лизардит с преизползван сребърен обков „Дванадесет господски празника“ от XIV в.
В резултат на кръстоносните походи, политиката на Мануил I Комнин (1143 – 1180), унията с папата, търговските връзки с Венеция и Генуа, контактите с Латинската империя, Унгарското кралство и страните от Изтока през ХII и следващите векове на Балканите проникват нови стоки, технологии и майстори. Новите модни тенденции намират израз в облеклото, аксесоарите към него, декорирани в техниката на émail de Limousin или émail translucide, чиито носители са българските аристократи. Представените съдове тип „Милет“, луксозна керамика от Иран и Китай свидетелстват за контактите с Изтока.
XIV в. е времето на Палеологовия ренесанс, разпространението на исихазма и разцвета на Търновската книжовна и живописна школи, но и време на политически сепаратизъм. Разпадането на държавата на три царства – Търновско, Добруджанско и Видинско, е визуализирано чрез три големи съкровища, представени в експозицията – Никополското, т.н. „татарска плячка“, открита в Калиакра и съкровището от с. Дружба, Видинско.
Неуспешната съпротива срещу османските нашественици от втората половина на XIV в. символично е загатната чрез полиелея от Марков манастир, носещ името на своя ктитор – крал Вълкашин (1365 – 1371), от рода Мрнявчевич, оказал през 1371 г. при Черномен един от последните опити за отпор срещу една чужда на българското общество културна и държавна традиция.

