„…да не се заличава това, което е заслуга на миналото…“
100 години от рождението на проф. Василка Тъпкова-Заимова.
Има съдби, които чрез словото – писано и изречено, оставят трайни следи в общественото съзнание, най-вече в паметта на приятели, колеги, ученици…. За тях,медиевистите, историци и филолози, проф. В. Тъпкова-Заимова е извор на творческо вдъхновение, енциклопедични знания, но и на родолюбие.
Родена в София на 7 август 1924 г., тя е потомка на патриотичен български просветителски род от Солун и на семейство с традиции в класическото образование и франкофонията. Вероятно това е предопределило нейния творчески път в науката. Завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Класическа филология“, с конкурс е назначена в БАН, първоначално в Института по история, а по-късно в Институт по балканистика. Тя е един от неговите доайени, в основата на неговата структурна организация, тематична насоченост и формиране на кадри. Преодоляла атмосферата в българската историопис от края на 40-те – 50-те години на ХХ в., тя има съществени приноси в областта на историческото изворознание, намерили израз в преводите на византийски, латински, славянски и старобългарски писмени документи. Център на нейния интерес е темата за св. Димитър Солунски. Работата с изворите инспирира монографиите ù „Нашествия и етнически промени на Балканите през VI – VII в.“, 1966 г. и „Долен Дунав – гранична зона на византийския Запад“, 1976 г. Международно признание за многостранните научни приноси е сборникът с нейни статии в авторитетното издание Variorum Reprints, 1979 г.
Вниманието към собствено българската тема е корпусът „Българи родом“ с изворите за рода на Комитопулите, оставил ярка следа в историята на България и Византия. Забележителни приноси се намират в най-авторитетни научни издания: Исторически преглед, Études balkaniques, Bulgarian Historical Review, Palaeobulgarica, Byzantinische Zeitschrift, Византийский временник, Byzanotinoslavica, Linguistique balkanique и др.
Наред с изследователската си дейност проф. В. Тъпкова-Заимова е търсен и желан лектор, ръководител на докторанти в Софийския университет, дългогодишен преподавател във Великотърновския, Пловдивския университет с неговите филиали в Смолян и Кърджали за обучение на учители, в Художествена академия и Нов български университет. Създавайки творческа атмосфера, нейното мнение, съвет, подкрепа е щедро раздавано на младите колеги, докторанти и асистенти. Себе си тя усеща като продължител на солунската Кирило-Методиевска традиция в безкористното и всеотдайно разпространение на знания сред младите изследователи. Затова заслужено през 2004 г. е избрана за doctor honoris causa на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Сред другите отличия са грамота на AIESEE, Кирило-Методиевската награда, гръцки медал „Св. св. Кирил и Методий“, медалите на университета „La Sapienza” в Рим, на Македонското дружество в Солун, „Академични палми“ на Френската Академия и др.
Споменът за Човека, Изследователя, Преподавателя проф. Василка Тъпкова-Заимова е останал дълбоко в сърцата на нейните ученици. Заветът към всички е в десетилетното ù творчество, но и в думите ù, достигналидо нас:
„Историкът трябва да бъде информиран, не трябва да лъже, да се самоуважава, за да бъде уважаван. Историята трябва да дава урок, не дребнави изложения на факти, а да дава и дава, което заслужава и благодарност, и ново виждане, но и да не се заличава това, което е заслуга на миналото. Скорошната история трябва да се преценява и сега, защото всичко по-нататък ще има друго виждане. В европейски мащаб не бива да мислим, че трябва да паднем по-долу от всички европейски народи. И космополитизмът е нещо хубаво покрай патриотизма.“
Ръкопис от 2009 г.
Куратор: гл. ас. д-р Мариела Инкова
Екип: Евдокия Стайкова, Радостина Ценкова, Владимир Иванов, Димитър Василев, Божидара Кръстанова, Кристин Милева, Ива Стоянова
Онлайн изложба:
гл. ас. д-р Мариела Инкова, Тереза Велева, Тодор Димитров
