130 години от рождението на Елисавета Багряна

По повод 130 години от рождението на голямата българска поетеса Елисавета Багряна (1893-1991) Националният исторически музей (НИМ) представя във виртуална изложба експонати, свързани с нейното име. Колекция „Багряна“ на НИМ се формира главно през 1997 г., когато синът на авторката на „Вечната и святата“ Любомир Шапкарев прави голямо дарение на музея. Постъплението има основно документален характер – ръкописи, документи, книги, поздравителни адреси, визитки, пощенски картички и снимки, както и наградни отличия и, не голям брой лични вещи на поетесата. Част от него заемат материали, свързани с нейната фамилия, както и семейството на първия ѝ съпруг – Иван Шапкарев. Дарението е предшествано през 1993 г. от голяма и представителна изложба в Музея „България и славянският свят“ (бивш Национален музей на Българо-съветската дружба) – филиал на музея, който предава на НИМ съхраняваните там културни ценности на поетесата.

Е. Багряна, Н. Фурнаджиев и К. Зидаров с други мъже във Варшава

С ръкописно посвещение на Ел. Багряна от К. Зидаров, 1948 г.

Членска карта на майката на Багряна - Мария Белчева от Съюза на многодетните семейства в България

Родова снимка на семейството на Е. Багряна от 40-те години на ХХ в.

В центъра е поетесата, до нея е брат ѝ Георги и майка й Мария, на последния ред в униформа е синът Любомир

Елисавета Белчева, по-известна със своя творчески псевдоним Багряна, е родена преди 130 години на 29 април (16 април по стар стил) 1893 г. в София, в семейството на Любомир и Мария Белчеви. Заради чиновническата работа на баща ѝ семейството се мести да живее в различни градове – София, Търново и Сливен. Няколкомесечният престой в града на 100-те воеводи оставя неизгладимо впечатление върху 15-годишната Лиза (както я наричат близките ѝ) дотолкова, че по-късно приема Сливен като свой роден град. Тя не губи връзка с него, многократно го посещава, участва в тамошните литературни четения и в честване на своите годишнини.

Прочети целия текст

В училище и в университета Багряна е отличничка, виждаме в нейните свидетелства за зрелост, които се пазят в музея, освен това е била и с примерно поведение. От съученичките на Лиза научаваме, че тя е четяла много извън задължителната училищна програма и е знаела повече от другите, интересувала се е от съвременна българска, руска и чужда литература. През 1911-1915 г. следва „Филология и литература“ в Софийския университет, пише в едно нейно Уверение. В студентските години Лиза влиза в кръга на млади и талантливи младежи, някои от които по-късно стават известни писатели и поети, критици и журналисти като Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Димитър Подвързвачов, Атанас (Начо) Букурещлиев, Николай Лилиев, Христо Ясенов, Никола Янев, Георги Райчев, Митьо Йовчев и др. „В центъра на разговорите ни бе поезията. Много ценяхме Димчо. За него вече се говореше“, спомня си по-късно тя. В този преходен момент, когато тя само тайно съчинява стихове, но още не знае, че ще се посвети на поезията, се среща с човек, който ѝ вдъхва увереност, че може да стане поетеса. Това е бъдещият известен писател Йордан Йовков, който я окуражава да пише и публикува първите ѝ поетични опити в сп. „Съвременна мисъл“.

През 1915 г. Елисавета Багряна заминава за Враца като учителка по литература, където прекарва две учебни години, после за още две се премества в Кюстендил. От този четиригодишен период като провинциална учителка, в НИМ се пазят нейни снимки и Служебна бележка за учителствуването ѝ в гимназията в Кюстендил.

Когато става дума за младежките години на Багряна, често си задаваме въпроса – как ли е изглеждала тогава? Мнозина я помним от по-зрелите ѝ години и дори тогава си личеше колко е била красава. В НИМ се пазят много нейни портретни и други снимки, правени в продължение на десетилетия. На една от тях тя е в профил с гордо вдигната брадичка и къдрави коси, високо прибрани на тила. Истинска поетеса, олицетворение на волната и одухотворена красота.

През 1919 г. Елисавета се омъжва за Иван Шапкарев, син на известния фолклорист Кузман Шапкарев, с когото се познават още от студентските ѝ години. По професия той е военен, знаел е френски език, увличал се е от поезия и литература, пеел е хубаво, разказва самата Багряна. През декември 1919 г. се ражда синът им Любомир. За съжаление бракът им не продължава дълго и през 1925 г. поетесата напуска дома на Шапкареви.

В годините около брака с Иван Шапкарев и връзката ѝ с Боян Пенев, Багряна все повече се утвърждава като поетеса. Името ѝ става разпознаваемо благодарение на сътрудничеството ѝ с „Вестник за жената“, където тя издава стихове под различни псевдоними и първите преводи на поезия. На неговите страници излизат първите хвалебствени отзиви за нейната поезия. Един от тях има широк отглас и една фраза в него ѝ прави силно впечатление: „Съдбата на тази жена е свързана с любов и смърт“. И наистина от тук нататък големите любови в живота на Багряна вървят редом със смъртта и раздялата. Такъв е случаят с известния литературен историк и критик проф. Боян Пенев, който умира внезапно след операция от апендицит в разгара на тяхната любовна връзка, за малко в ръцете ѝ не умира сръбският поет Раде Драйнац със същата диагноза. Няколко години след като се разделя със своя близък приятел – писателя Матвей Вълев, той загива на фронта през 1944 г. След 10-годишен брак от рак угасва вторият ѝ съпруг Александър Ликов. За тази част от личния живот на поетесата във фонда на НИМ се пазят няколко оскъдни свидетелства. Особенно ценно е едно любовно писмо от проф. Боян Пенев до Багряна с дата 1 март 1925 г., цитирано задължително от техните биографи. То е сред редките документални свидетелства на тяхната възвишена любов. В експозицията на музея е изложен кръгъл медальон на Елисавета Багряна с неин портрет, а на обратната му страна е вложена рядка снимка – тя с Боян Пенев.

В НИМ се съхранява част от богатата библиотека на Багряна, с първите издания на нейните стихосбирки с лични автографи – „Вечната и святата“ (1927 г.), „Сърце човешко“ (1936), „Звезда на моряка“ (1932), „Светлосенки“ (1977), както и книжките за деца – „Търкулната годинка“ (1931), „Звездички“ (1938) и „Самолет за Москва“ (1953). Голяма е групата от книги (всичките с автографи), в която влизат и нейни преводни издания, както и от трудове от чужди автори – повечето известни преводачи и слависти, с които тя поддържа широка кореспонденция. На първо място тук следва да споменем двамата големи слависти – Андре Мазон и Роже Бернар, сръбската поетеса Десанка Максимович, нобеловият лауреат Иво Андрич, белгийският поет и писател Морис Карем, чешкият българист Зденек Урбан и др. Към документалната група може да отнесем нейни стихотворения в ръкопис – „В чужбина“, „Мъчната дума“, „Честита ви Нова година“ и едно отпечатано – „София през вековете“, с популярното изображение на поетесата – графична сецесионова маска, рисувана от Дечко Узунов.

Голяма част от колекция „Багряна“ заемат поздравителни адреси и наградни отличия. От високите отличия следва да посочим Почетно звание „Герой на Народна република България“ (от Музея „България и славянският свят“), Ордени „Народна република България“ I и II степен, Почетен знак на Съюза на преводачите в България и др. Многобройни са поздравителните адреси до нея по повод 70 и 80-годишнината ѝ от различни организации и институции, като например от Съюза на писателите, Комитета за култура, от редакцията на сп. „Септември“, където тя е работила, от Комитета за българските жени и мн. др.