La Belle Rose – Мистичната сила на малкото цвете

Още в началото на XVIII в. българското розово масло е неизменна част от европейската парфюмерия. Прекупвачите го пренасят с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а сухопътно с конски кервани, то стига до пазарите в Париж, Виена и Берлин.
Розотърговските къщи на Дончо Папазов (осн. 1820 г.), Кънчо Шипков (осн. 1840 г.), Петко Орозов (осн. 1864 г.) и Христо Христов (осн. 1863 г.), осъществяват силен пробив и експанзия на българското розово масло на световните пазари.
След създаването на първата фабрика за розово масло в гр. Казанлък през 1820 г. – „Дончо Папазоглу и синове“, производството в околията започва да се разраства, като през 1854 г. се създава и първата търговска къща за износ на розово масло „Братя Папазоглу“. От този момент нататък търговията с розово масло се разширява и обхваща целия свят, като братята Папазоглу съвместно с Христо Тъпчилещов отворят кантори в Лондон, Париж, Ню Йорк, Виена, Марсилия и Цариград. Няколко години по-късно през 1862 г., търговската къща доближава продажбените възможности на водещи по онова време световни фирми. Така фирмата на братя Папазоглу става една от най-успешните възрожденски фирми и с останалите розотърговски къщи се налагат като лидери в търговията с розово масло. По този начин значително се намалява влиянието на чуждестранните прекупвачи, които печелят баснословни суми от голямата разлика в цените на розовото масло на местно ниво и в Европа. В среда­та на 70-те години годишният оборот на търговската къща на братя Папазоглу надминава милион и половина гроша.
Щандът
През 1893 г. на изложението в Чикаго фирмата на Шипкови показва 51 вида розови масла от България в естетична витрина, изработена от казанлъшки орех, чиито страни били украсени с дърворезба на стилизирани казанлъшки рози, покрити със златен варак.
„… На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло… И добре, че има карта, инак любопитните американки хич не могат да се досетят отгде излиза розовото масло. Г. Шопов, винаги любезен, постоянно им преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат) и води с бастона си до Едрене, сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по-голям ефект е прекръстил на „тъй наречения земен рай“. Американките, жъдни за знания, зяпнали го в устата и на всяка минута повтарят „Oh, yes! Oh, yes, all right!“ (Алеко Константинов, “До Чикаго и назад”, 1894г.)