Многослойният обект в м. „Св. Архангел“ през Римската епоха и Късната Античност
Многослойният обект се намира на едно от първите възвишения на Западните Родопи, на левия бряг на р. Места. От хълма се открива изключително добра видимост към Неврокопската котловина, пътищата осъществяващи връзка с Драмското, Серското и Солунското поле и проходите към Петрич и Разлог. Тази стратегическа позиция, добрата му естествена защита и най-вече наличието на вода на хълма го прави предпочитан избор за заселване още от времето на Късната каменно-медна епоха (втора половина на V хил. пр. н. е.). Впоследствие през Късната бронзова епоха (XIII – XI в. пр. н. е.) и Ранната желязна епоха (IX – VII в. пр. н. е.) пространството е активно обитавано. През къснокласическата и елинистическата епоха на хълма се развива селище, което е значим център, доминиращ над цялата долина.
След битката при гр. Пидна през 168 г. пр. н. е. вероятно тези територии попадат под влиянието на Римската република, като през 148 – 146 г. пр. н. е., при създаването на провинция Македония, попадат в нея. По време на Митридатовите войни (89 – 63 г. пр. н. е.) регионът на Средна Места вече е част от Римската империя. През 72 г. пр. н. е. проконсулът на Македония Маркус Теренций Варо Лукул провежда кампания срещу западнопонтийските елински градове и срещу бесите. На хълма „Св. Архангел“ се откриват археологически материали, основно монети, от периода I в. пр. н. е. – III в.
Най-голямо развитие и подем селището претърпява през епохата на Късната античност IV – VI в. Тогава теренът е планирано застроен и укрепен. Останките от този период са внушителни. Те заемат цялата територия на хълма в укрепената и неукрепената част. Вероятно тази огромна инвестиция е свързана със засилващите се нашествия на „варвари“ и нуждата допълнително да се укрепяват важни за империята селища. В резултат на проучванията можем да твърдим, че това планирано застрояване е станало около средата на IV в. Целта е била жителите на намиращия се наблизо основен за региона център на римската власт, Никополис ад Нестум, да се укриват при вражески нападения. В периода IV – VI в. съдбата на селището на хълма „Св. Архангел“ е неразривно свързана с римския град.
При археологическите проучвания, провеждани от 2020 г. досега, са разкрити сгради и помещения с жилищни, стопански и религиозни функции от епохата на Късната античност. Те са били покрити с керемиди или органични материали, като са имали стъклени прозорци. Археологическите материали от периода IV – VI в. показват високия статус на жителите, населявали това укрепено селище. Основно се откриват керамични съдове – трапезни, изработени от фина глина, кухненски и такива за съхранение. Сред останалите материали трябва да се отбележат фрагменти от стъклени съдове, предмети от медна сплав с различни функции, глинени и каменни тежести и множество монети. Едни от най-впечатляващите находки са моливдовул от Константинополската императорска канцелария от годините на управление на Юстиниан I Велики (527 – 565 г.) и поклонническа керамична ампула за миро с произход от гр. Ефес, Мала Азия. Едва три подобни ампули са били намирани в съвременната територия на България.
На върха на хълма са регистрирани основи на раннохристиянски храм, построен през 60-те години на IV в., което го прави най-ранния такъв, разкрит в региона.
Животът тук прекъсва в края на VI – началото на VII в. след нападенията на аварите и славяните, опустошили целия регион. Впоследствие хълмът отново бива населен през Ранното средновековие, като в първата половина на XIII в. укреплението е възстановено и тук се развива голям средновековен център, съществувал до средата на XIV в., когато районът на Средна Места бива завладян от османците.
Археологическите разкопки, провеждани от екип на Националния исторически музей, на този етап са съсредоточени в югозападната част на укрепената територия и при върха на хълма. През следващите години проучванията ще бъдат разширени с цел придобиване на цялостна представа за планировката и характера на обитаване, както по времето на Късната античност, така и през другите периоди на присъствие на „Св. Архангел“.
Проучванията на укрепения обект „Св. Архангел“ през 2024 г. се финансират от Националния исторически музей и Министерство на културата и се провежда от екип: Илия Киров и Михаил Ваклинов (НИМ) – ръководители, д-р Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН) – зам. ръководител, Биртен Еминова (НИМ), д-р Веселина Димитрова (НАИМ-БАН) – археолози, студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, студенти – доброволци от Испания по програма Еразъм+, със съдействието на Фондация „Open Space“.
