В резултат на османските завоевания на Балканите през XIV – XV в. българският народ губи политическата, а по-късно и църковната си независимост. Единствена негова опора остават семейството, езикът и християнската вяра.
Разгърналото се през XIX в. масово движение за църковно-национална независимост само формално има църковен характер. То има за цел обособяването и международното признание на българския народ в очертаните от църковните епархии етнически граници. Ръководен център на движението става българската колония в Цариград, а негови водачи – Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. През 1844 г. се изготвят първите му програмни документи, а през 1856 г. открито се поставя искането за възстановяване на независимата национална църква.
Борбата срещу Цариградската патриаршия получава масов характер. В нея се включват всички български общини и българската емиграция. С Великденската акция (1860 г.) българите в Цариград отхвърлят властта на патриарха. Примерът им е последван в цялата страна.
На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за обособяване на самостоятелна Българска екзархия. В нейния диоцез влизат всички територии, заселени с българи, а в отделни селища и райони със смесено население се предвижда провеждане на референдум. Екзархийският устав е изработен на Първия църковен събор (1871), а за пръв български екзарх е избран Видинският митрополит Антим I (1872).
Учредяването на Българската екзархия е първата голяма победа в процеса на възстановяване на държавността. Тя е първата институция, официално призната за представител на българската нация в Османската империя. От основаването си изпълнява редица функции, характерни за държавата. Върху границите ѝ се позовава представеният на Цариградската посланическа конференция (1876 г.) проект за създаване на две български автономни области. Границите на Екзархията се използват и при изготвяне на Санстефанския предварителен мирен договор (1878 г.).
По повод годишнината, Националният исторически музей представя на фокус един от най-ценните експонати, свързан с Българската екзархия – архиерейския жезъл на екзарх Антим I, задължителен атрибут на епископите и символ на тяхната власт.
Витрината с жезъла
Архиерейският жезъл на екзарх Антим I, задължителен атрибут на епископите и символ на тяхната власт
