20 май 1876 г. Четата се отправя към връх Околчица в Балкана, след като очакваната помощ не идва. Подгонени от черкези, които отблъскват, четниците заемат позиции на три върха – Камарата, Купена и Околчица.
20 май 1876 г. Четата се отправя към връх Околчица в Балкана, след като очакваната помощ не идва. Подгонени от черкези, които отблъскват, четниците заемат позиции на три върха – Камарата, Купена и Околчица.
20 май 1876 г.
Четата се отправя към връх Околчица в Балкана, след като очакваната помощ не идва. Подгонени от черкези, които отблъскват, четниците заемат позиции на три върха – Камарата, Купена и Околчица. Черкезите и башибозукът нападат до обяд без успех. Ботев четник разказва: „Боят следваше ужасно. Турците нападаха ту един връх, ту други… чак до вечерта.” Спас Соколов си спомня българския отговор: „Бой! Бой! Удряйте! На месо! Да живее България!” Силите са неравностойни, но българите нанасят поражения, без да дадат жертви. Привечер боят стихва. Четата отива до извора, остават Ботев, Апостолов, Обретенов и раненият Перо. Подпират се на скала, за да обсъдят положението, Ботев се надига да огледа ситуацията… и пада пронизан. Трагичното събитие поразява четата като гръм. Според Захари Стоянов „Той е бил мерен нарочно!”