Зала 4 (коридор) – Българско Възраждане

В пространството пред зала № 4 в Националния исторически музей е представен музейният разказ за периода на българското Възраждане. Репрезентирани са процесите, които се развиват сред българите през XVIII – XIX в., повлияни от идеите на Ренесанса и Просвещението.

Зала Българско Възраждане

Общ изглед

Зала Българско Възраждане

Общ изглед

Зала Българско Възраждане

Общ изглед

Стопанските и социалните промени обхващат всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот на българите в Мизия, Тракия и Македония. Заражда се националното чувство – българинът започва да се интересува не само от своето настояще, но и от миналото на своя род и отечество, свързва това минало със съседните страни, със славянската общност, с християнската църква. Оформя се идеята за възстановяването на българската държава.

Прочети целия текст

Експозицията представя чрез оригинални предмети, документи и снимки трите направления в борбата на българите за духовна и политическа независимост, които бележат прехода от Старото към Новото време през XVIII – XIX век. Разказът проследява движението за новобългарска просвета, борбата за независима църква и борбата за национално освобождение и възстановяване на българската държава.

Темата „Българско светско образование“ представя създаването и развитието на новобългарския книжовен език, новобългарското училище, възникването на просветни дружества и читалища чрез оригинални документи и книги, учебникарска и педагогическа литература, автентични училищни помагала, запазени лични вещи на видни възрожденски личности.

Специален раздел в експозицията е посветен на борбите за създаване на независима българска църковна институция. Усилията на просветните и църковни дейци, завършили с признаването на Българската екзархия през 1870 г., са илюстрирани с официални документи и уникални експонати – реликви на изтъкнати църковни дейци.

Едновременно с борбата за независима църква и национална просвета се води и борба за политическо освобождение. В последната тема „Свобода или смърт“ е представена борбата за национална независимост. Експозиционният разказ в този раздел проследява основните етапи в развитието на националноосвободителната идеология – четническа тактика, създаване на БРЦК и вътрешната революционна организация, политическата, организационна и военнотехническа подготовка на Априлското въстание през 1876 г. Разкрити са основните моменти от Руско-турската освободителна война и приносът на Българското опълчение за собственото освобождение. Показани са архивни документи, писма, карти и фотоси, униформи, оръжие, знамена и отличия, реликви, свързани с видни революционни дейци и събития.

Проследявайки историческата съдба на българския народ в периода на преход към ценностите и стереотипите на Модерната епоха, музейният разказ акцентира върху дейността на видни исторически фигури, основен двигател на възрожденските процеси – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Найден Геров, Екзарх Йосиф, Стефан Караджа, Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Жельо войвода, Иван Бобевски, Ильо Марков, Петко войвода и др.

Възрожденският разказ в Националния исторически музей представя началото на модерността, в която продължаваме да живеем и формирането на националната идентичност, която продължаваме да носим. Експозицията носи стремеж да образова, да дари интелектуална наслада и да приобщи посетителя към историята на прословутия възрожденски дух на европейския XIX век.

Експозиция „Българско Възраждане 18 – 19 в.” – финална част

Оригинален кръст от храм-паметника в Сан Стефано,

изграден през 1898 г. в памет на руски бойци, загинали по време на руско-турската война от 1877 – 1878 г. Кръстът е спасен след като сградата е разрушена през 1914 г. и пренесен в Българската екзархия в Истанбул. За 100-годишнината от Освобождението е експониран в Националния исторически музей.

Оръжие на Николай Караев, доброволец в Българското опълчение 1877 – 1878 г.

Витрина, посветена на Васил Левски

На преден план – камата на Левски, която подарява на сподвижничката си Ана Бояджиева от Карлово (монахиня Евгения).

Старопечатна книга “ Буквар с различни поучения “

Автор Петър Берон, издадена в Брашов през 1824 г., „Рибния буквар” е най-популярният учебник за начално ограмотяване през Възраждането.

Училищен бронзов звънец

С него се известява началото и края на учебните занимания във възрожденското училище. Надпис: “Афанасей Катаевъ “: 1816: Го: В городъ: Слободскомъ “.

Глобус, изработен от Неофит Рилски около 1847 г.

Учебно помагало за новобългарското училище. Определян като „патриарх на българските писатели и педагози”, Неофит Рилски въвежда взаимоучителния метод и светското образование през 1835 г. в Априловската гимназия в Габрово.

Взаимоучителна таблица

Използвана за преподаване по метода на Бел-Ланкастър в новобългарското училище през 19 в.

Печати на Габровското училище, 1839 г. и на Стрелчанското училище, 1944 г.

С изображения на петел – символ на пробуждането.

“Габровското училище и неговите първи попечители”, 1866 г., Цариград.

Книгата е съставена от П. Р. Славейков по поръка на изпълнителите на Априловото завещание и описва историята на учебното дело.

Мастилница на Петко Р. Славейков

Най-продуктивният писател, публицист и фолклорист през Възраждането. Преводът му на новобългарски език на Библията, известна като „Славейковата” полага основите на съвременната българската книжовна норма.

Пищов на Георги С. Раковски

Теоретик на българската кауза от първата половина на 19 в. и организатор на четническата тактика в борбата на българите за независимост.