
Зала 4 (коридор) – Българско Възраждане
В пространството пред зала № 4 в Националния исторически музей е представен музейният разказ за периода на българското Възраждане. Репрезентирани са процесите, които се развиват сред българите през XVIII – XIX в., повлияни от идеите на Ренесанса и Просвещението.
Стопанските и социалните промени обхващат всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот на българите в Мизия, Тракия и Македония. Заражда се националното чувство – българинът започва да се интересува не само от своето настояще, но и от миналото на своя род и отечество, свързва това минало със съседните страни, със славянската общност, с християнската църква. Оформя се идеята за възстановяването на българската държава.
Прочети целия текстЕкспозицията представя чрез оригинални предмети, документи и снимки трите направления в борбата на българите за духовна и политическа независимост, които бележат прехода от Старото към Новото време през XVIII – XIX век. Разказът проследява движението за новобългарска просвета, борбата за независима църква и борбата за национално освобождение и възстановяване на българската държава.
Темата „Българско светско образование“ представя създаването и развитието на новобългарския книжовен език, новобългарското училище, възникването на просветни дружества и читалища чрез оригинални документи и книги, учебникарска и педагогическа литература, автентични училищни помагала, запазени лични вещи на видни възрожденски личности.
Специален раздел в експозицията е посветен на борбите за създаване на независима българска църковна институция. Усилията на просветните и църковни дейци, завършили с признаването на Българската екзархия през 1870 г., са илюстрирани с официални документи и уникални експонати – реликви на изтъкнати църковни дейци.
Едновременно с борбата за независима църква и национална просвета се води и борба за политическо освобождение. В последната тема „Свобода или смърт“ е представена борбата за национална независимост. Експозиционният разказ в този раздел проследява основните етапи в развитието на националноосвободителната идеология – четническа тактика, създаване на БРЦК и вътрешната революционна организация, политическата, организационна и военнотехническа подготовка на Априлското въстание през 1876 г. Разкрити са основните моменти от Руско-турската освободителна война и приносът на Българското опълчение за собственото освобождение. Показани са архивни документи, писма, карти и фотоси, униформи, оръжие, знамена и отличия, реликви, свързани с видни революционни дейци и събития.
Проследявайки историческата съдба на българския народ в периода на преход към ценностите и стереотипите на Модерната епоха, музейният разказ акцентира върху дейността на видни исторически фигури, основен двигател на възрожденските процеси – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Найден Геров, Екзарх Йосиф, Стефан Караджа, Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Жельо войвода, Иван Бобевски, Ильо Марков, Петко войвода и др.
Възрожденският разказ в Националния исторически музей представя началото на модерността, в която продължаваме да живеем и формирането на националната идентичност, която продължаваме да носим. Експозицията носи стремеж да образова, да дари интелектуална наслада и да приобщи посетителя към историята на прословутия възрожденски дух на европейския XIX век.

изграден през 1898 г. в памет на руски бойци, загинали по време на руско-турската война от 1877 – 1878 г. Кръстът е спасен след като сградата е разрушена през 1914 г. и пренесен в Българската екзархия в Истанбул. За 100-годишнината от Освобождението е експониран в Националния исторически музей.