На 14 ноември 1866 г. е роден акад. проф. Васил Златарски
На 14 ноември 1866 г. е роден големият български медиевист, археолог, епиграф и нумизмат акад. проф. д-р Васил Златарски (1866-1935), автор на фундаменталния тритомник „История на българската държава през средните векове“. Отдал живота си на научно-изследователската и на преподавателската дейност, той е един от изтъкнатите лектори по средновековна българска история (проучва още османския период и Възраждането), свързал професионалния си път със Софийския университет (чете още лекции в Свободния университет, Военното училище, Военната академия и Духовната семинария). Негови писмени принадлежности – бележник, папка от диплом, лупа, пенсие и снимка от кабинета му заемат почетно място във витрините, посветени на първото ни висше учебно заведение (зала 5 на Националния исторически музей). Тези и други предмети са дарени на музея от Възкресия Василева Тодорова.
Любопитен експонат от витрините, посветени на Софийския университет, е медалът от престижния и значим Четвърти международен конгрес за византийски изследвания, който се провежда в София през септември 1934 г., чиито председател става проф. Васил Златарски (на снимката). Медалът е позлатен (на снимката) с релефно изображение на византийски войн с шлем и копие в ръце, а на реверса има изображение на църквата „Св. София“.
На Четвъртия византоложки конгрес през 1934 г. баща ми постигна „най-големият възход на международния си авторитет като учен-историограф и като личност“, пише в спомените си дъщеря му Креса (съкратено от Възкресия) Златарска-Тодорова. „През тази последна от живота му година здравето на баща ми беше съвсем разклатено, но запазил свеж и буден интереса си към всяко събитие от културен характер, той с изненадваща готовност прие високата чест, колкото и трудности да съзираше в изпълнението на тази важна и голяма задача… Страданието му беше твърде мъчително, но проникнат от високо чувство за отговорност и от желание да представи достойно българската наука и култура пред най-изтъкнатите руски и европейски учени, той забрави своята болест. Себеотрицанието му, проявено преди и във време на конгреса, беше почувствано дори от чужденците, а резултатът на неговите усилия да създаде най-добрите възможни условия за едно плодовито научно общуване бе високо оценен от всички гости.“ (Креса Златарска-Тодорова. Баща ми Васил Златарски. С., 1975, с. 222-224).
Васил Златарски е роден в Търново през 1866 г. Той е петото, последно дете на учителя Никола Златарски, чиито синове оставят значима диря в различни сфери на следосвобожденска България. Завършва класическа гимназия (1887 г.) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1892 г. Специализира археология в Берлин през 1893-1895 г. От 29-годишен (1895 г.) свързва живота си с Висшето училище (от 1904 г. Софийски университет). Професор е по история, титуляр на катедрата по българска история и по история на балканските народи, а от 1921 г. до смъртта си е титуляр на катедрата по българска история в Софийския университет. Декан е на Историко-филологическия факултет (1906-1908, 1919-1920 г.) и два пъти ректор на Софийския университет (1913-1914; 1924-1925). Редовен член на БАН, секретар на нейния Историко-филологически клон и негов председател, зам.-председател на БАН. Основател и дългогодишен председател на Българското историческо дружество, редактор и издател на Известията на БИД. Член е на 14 чужди академии и научни дружества.
Текст: Мариана Първанова
