На 31 януари 1206 г., войска от българи и кумани успява да разбие армията на Тиери дьо Термонд при Русион
След голямата победа над латинските рицари при Одрин на 14 април 1205 г. и превземането на градовете Сяр и Пловдив, цар Калоян (1197-1207) се върнал в столицата си Търново, където осуетил подготвян заговор. Калоян продължил своята кампания на следната 1206 г. В самото начало на новата година – 31 януари 1206 г., войска от българи и кумани успява да разбие армията на Тиери дьо Термонд {1} при Русион (днес град Кешан в Република Турция). Ето как описва тези събития един техен съвременник – византийския историк Никита Хониат:
„ …Прочее побеснял от гняв, той (Калоян) изпрати рояци скитска войска, съперничещи [по брой] с пролетни цветя. Едни от тях, като мравешко множество бродеха по свещените поля и обкръжиха Адрианопол. Други се приближиха до Русион и предизвикаха за бой латинската войска, която охраняваше този град. Тя беше отбран отред, отличаващ се от другите, състоеше се от високи мъже, удивителни във военните упражнения и поставени под началството на Тиери, мъж твърде виден и благороден. Прочее те тръгнаха много бързо напред, след като разбраха от съгледвачите къде стануват скитите. А тези, изпреварвайки нападението на латинците, се промъкнаха тайно в едно място близо до Русион и латинците ги видяха, когато се връщаха. Смутени, като ги видяха внезапно, те помислиха, че множеството не им предвещава добро. Прочее завърза се силно сражение, в което се отличиха с храбростта си и двете страни, но латинците загинаха почти всички, въпреки, че извършиха много подвизи…“{2}
В сражението загива и предводителя на латинците – Тиери дьо Термонд. След тази победа, през следващия месец войските на българският владетел превземат в Тракия редица крепости: Неапол, Апрос, Редесто, Пандор, Хераклея, Чорлу и Антира.
В Зала № 3 на Националния исторически музей може да разгледате много експонати свързани с периода на Втората българска държава.
{1} Тиери дьо Термонд е фламандски рицар част от аристокрацията на Латинската империя.
{2} Гръцки извори за българската история. Т. ХI. Издателство на Българска академия на науките. София:1983// с. 85
Текст: Илия Стоименов
