Античната крепост Равадиново, разположена в местността Чиплака
Проучването на добре запазената антична крепост Равадиново, разположена на територия от над 10 декара в местността Чиплака, се утвърдило като едно от най-значимите археологически открития в Черноморския регион през последното десетилетие. Крепостта е била разположена в стратегически важната контактна зона между гръцката колония Аполония Понтика и траките, населявали региона на Черноморска Странджа. Нейните находки предоставят уникални данни за ежедневието и културните взаимодействия в този район.
Археологическите разкопки в Равадиново започват през 2017 г. и вече осем сезона разкриват важни части от укрепителната система и вътрешността на крепостта. Тя е разположена на билото на висок връх в Медни рид, което осигурява отлична видимост към съседните брегове, залива и долината – идеални условия за стратегическо наблюдение и защита.
Стените на крепостта са изградени от едри и средни ломени камъни, наредени в редове с калова спойка, и имат ширина от 1,60 метра, като в западния участък достигат до 1,80 метра. Максимумът на запазената височина на стената е 2 метра. Интересен факт е, че през този сезон археолозите откриха следи от специално укрепване на стените, които са били обмазани и допълнително защитени с колово-плетена конструкция, покрита с керемиди. Това показва голямото внимание, отделено на сигурността на мястото.
Един от ключовите етапи в разкопките е проучването на вътрешността на крепостта, като важни открития бяха направени в североизточния ъгъл, където се намира цитаделата. Там археолозите разкриха нови строителни особености и установиха точните размери на помещенията. Сред най-ценните находки е изключително добре запазен керамичен перирантерий (тип съд за ритуални и култови цели), който няма аналог досега.
Откритията на разнообразни материали и предмети, като трапезни кани, чаши, купи, амфори и дори елементи от конска сбруя, подкрепят възможността за търговски връзки между различни цивилизации през този период. Луксозните съдове и рибни блюда доказват високото социално и икономическо ниво на обитателите на крепостта. Особено внимание заслужават находките на сребърни и бронзови монети, железни инструменти и покривни керемиди, които допълват разбирането за историческата и икономическата значимост на крепостта Равадиново.
Тези открития поставят Равадиново в хронологическата рамка между средата на V и II век пр.н.е. и разкриват още един важен търговски и културен център в Черноморската зона през античността.
Проучванията бяха осъществени благодарение на неоценимата помощ на традиционните доброволци – 102 ученици от НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, други столични гимназии и езиковата гимназия в Хасково, както и на 18 студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, 2 студенти от НХА и 5 специалисти и студенти от Италия. Проучванията бяха ръководени от Антична фондация „Огнян Радев“.
Научният екип включва:
Научен ръководител: Павлина Девлова, НИМ
Заместник-ръководител: Милена Крумова, СУ „Св. Климент Охридски“
Консултант: доц. д-р Кръстина Панайотова, НАИМ – БАН
Стажант археолог: Стойко Шатов
Геодезисти: инж. Стоян Ненчев, инж. Трифон Балъкчиев
Заснемане с дрон: Стефан Шербанов
Реставратори: Емил Чушев, доц. Силвия Варадинова (НХА), Георги Илиев (АМ Ямбол), Димитрина Богданова (студент НХА).
Тези открития не само разширяват нашето разбиране за древната история на Черноморска Странджа, но и подчертават значението на региона като важен търговски и културен център през античността. Въпреки че крепостта Равадиново остава анонимна, археологическите находки безспорно показват, че тя е била важен стратегически и търговски център, свързващ различни култури и народи по брега на Черно море.
