
Комплектът от сребърни и един електронов накит e открит случайно в землището на с. Панайот Хитово, района на гр. Омуртаг. Според информацията на откривателите, предметите са били поставени в грубо изработен керамичен съд
Колективна находка от Панайот Хитово, II хил. пр. Хр.
Колективна находка от Панайот Хитово, II хил. пр. Хр., Национален исторически музей, инв. № 45602 – 45632
Комплектът от сребърни и един електронов накит e открит случайно в землището на с. Панайот Хитово, района на гр. Омуртаг. Според информацията на откривателите, предметите са били поставени в грубо изработен керамичен съд (урна?), украсен вероятно с букели (?). Наоколо не са забелязани следи от въглени, кости или други предмети.
Находката се състои от 12 луновидни пластини – елементи от нагръдна украса, вероятно прикрепвани към кожена или метална ризница, или броня, 12 гривни с отворени краища, спирално навити ленти и 56 бр. полусферични апликации, предназначени за пришиване към дреха.
Предметите, които безспорно представляват владетелски инсигнии, са били или дарове, положени в гроба на знатен покойник, или част от депонирано съкровище, подобно на многобройните подобни находки от късно бронзовата и ранножелязната епоха, открити в районите на Долния и Средния Дунав, и централна Европа.
И в двата случая, те могат да се тълкуват във връзка с обредното заравяне на царски знаци в земята, предназначено да сакрализира територията на владетеля, и същевременно, да обозначи неговата символична смърт и новото му раждане/обновяване на властта чрез свещения брак с Великата богиня майка.
1. Луновидните нагръдни украси, оформени като „яка” се срещат в изображения и в археологическия материал от ІІІ – ІІ хил. пр. Хр. в широк географски ареал –Предния Изток, Мала Азия и Египет, средното и горното течение на р. Дунав, Пиренейския полуостров на запад, и Британските острови на северозапад. Най-близките паралели на пластините от Панайот Хитово са открити в Еменската и Табашката пещери (с датировка ранна и средна бронзовата епоха) и в района на Карпатите (ХVІІ – ХІІ в. пр. Хр). Приблизително същите размери и форма имат златните апликации върху т.нар. „небесен диск от Небра“ (1600 – 1560 г. пр. Хр.).
2. Гривните с отворени краища са изработени от масивна сребърна тел с овално сечение. Предметите са сравнително еднотипни, въпреки че има известни разлики в диаметрите, дебелината на телта и начина на оформяне на краищата.
3. Спирално навитите пластини имат по две малки дупки в краищата, а върху едната от тях вместо отвори е изтеглена тел, оформена в малка спирала. Вероятното им предназначение е като украса на колани, или диадеми. Преди поставянето им в съда, пластините са били огънати спирално в една плоскост.
4. Полусферичните апликации са изработени от тънка сребърна пластина върху матрица. В краищата има по две малки дупки за пришиване. Подобни предмети, които са служели за украса на облекло, въоръжение, конско снаряжение и др., са широко разпространени през цялата античност. Най-ранните от тях са златните апликации от гроб 43 на Варненския халколитен некропол (края на V хил. пр. Хр.), които са били пришити към дрехата или тъканта, покривала тялото на погребания.
Автор: Л. Конова
Превод: С. Цанева/Л. Конова
Снимки: Т. Димитров
Литература:
– Конова, Л. Сребърно съкровище от бронзовата епоха в НИМ. – В: Пътят. Сборник и научни статии, посветени на живота и творчеството на д-р Г. Китов. София, 2003,107–120;
– Konova, L. Panayot Hitovo Hoard. In: S. Alexandrov / Y. Dimitrova / H. Popov / B. Horejs / K. Chukalev (Hrsg.), Gold & Bronze. Metals Technologies and Interregional Contacts in the Eastern Balkans during the Bronze Age (Sofia 2018) 359–363 (engl./bulg.)