М[ихаил] М[ихайлович] Герасимов „Основи на възстановяването на лицето по черепа“. Советская наука, Москва: 1949 // 190 с.

М[ихаил] М[ихайлович] Герасимов „Основы восстановления лица по черепу“. Советская наука, Москва: 1949 // 190 с.
––––––––––––
М[ихаил] М[ихайлович] Герасимов „Основи на възстановяването на лицето по черепа“. Советская наука, Москва: 1949 // 190 с.

Вероятно най-известната книга в света за възстановяване на чертите на лицето по черепа; Първият мащабен труд на световноизвестния съветски антрополог и археолог Михаил Герасимов (1907-1970) обобщава усилията му по създаването за първи път в света на метод за възстановяването на лицето по черепа (наричан накратко „метод на Герасимов“), без наличието на никакви други податки – описания, снимки и пр;. Книжното тяло и корицата са отлично съхранени.

В края на XIX в. започват първите опити за възстановяване на чертите на лицето по черепа. При тези опити не се стига до създаването на стройна технология, която да дава възможност за такова възстановяване, но е натрупан значителен обем емпиричен материал за дебелината на меките тъкани по лицето, а тези данни са нанесени в дълги и подробни таблици. „Методът на Герасимов“ е първият всеобхватен подход за такова възстановяване, при който етапите на възстановяването следват в строго определен ред и включват точен брой манипулации, които се основават на таблици за дебелината на меките тъкани с данни, събрани от самия Герасимов. При това всеки от тези етапи изключва напълно, за разлика от други подобни и по-късни методи, използването на каквито и да е допълнителни материали. Ето защо често в обобщаващи трудове може да се срещне твърдението, че „методът на Герасимов“ е подходящ едва ли не само за исторически възстановки.

Представяната тук книга е доказателство за несъстоятелността на тези твърдения. В нея има достатъчно примери за възстановки за съдебномедицински цели. Особено поразителни са примерите, при които след направената възстановка по черепа са открити снимки, които показват смайваща прилика с възстановката. Така трябва да е станало ясно, че „методът на Герасимов“ е приложим в еднаква степен както за исторически възстановки, така и за възстановки за съдебномедицински цели.

Проф. Михаил Герасимов никога не се е занимал с български материал за своите възстановки. Но всички три възстановки на черепа на цар Самуил са дело на неговите последователи, които работят именно по „метода Герасимов“. Наскоро обещахме да представим тук досегашните резултати от труда на трима ученици и последователи на проф. Герасимов за създаване на ясна представа за външния вид на този български цар.

Из мрежата се търкалят всякакви предложения за „портрети“ на цар Самуил, дело на достатъчно невежи и необразовани люди – или такива, които правят това от користни подбуди. Няма да ни е възможно да ги опровергаваме сега. Обаче категорично ще се присъединим към твърдението на големия български антрополог проф. Петър Боев{1}, направено достатъчно отдавна, че портретни изображения на царя до днес няма открити. Може би друг път ще можем да се занимаем по-отблизо с тези „портрети“; тяхната история е любопитна.

Първото изследване на костите, включително и на черепа на цар Самуил, след откриването му през 1965 г., прави гръцкия антрополог-националист Арис Пулянос{2}, който съвсем наскоро навърши 99 години. Пулянос живее в Съветския съюз от 1952 г. до 1965 г. с малки прекъсвания в началото на времевия отрязък, защитава кандидатска дисертация през 1961 г. и работи в лабораторията на проф. Герасимов до завръщането си в Гърция през 1965 г. Първата му професионална задача там е изследването на костите от гроб 3 в църквата „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, открит през същата година от Николаос К. Муцопулос (1927-2019). По изследването на Пулянос, Муцопулос прави рисунки{3}с двуизмерна възстановка на чертите на лицето цар Самуил. В статията си в Etude balkanique{4} Николаос Муцопулос изглежда прави грешка в текста под фиг. 7, като твърди, че възстановката по черепа на цар Самуил е по „метода на Венедиков“. Такъв антрополог и такъв метод няма, професорът несъмнено е имал предвид „метода на Герасимов“, имайки предвид образованието и работата на Арис Пулянос в Съветския съюз, където той четири години работи под ръководството на проф. Михаил Герасимов.

В началото на 90-те години на миналия век по точна отливка на черепа от гроб 3 триизмерна възстановка прави Галина Вячеславовна Лебединска (1924-2011), която след смъртта на проф. Михаил Герасимов, завежда Лабораторията по пластична реконструкция в Института по етнография към Академията на науките на СССР (днес Институт по антропология и етнология към Руската академия на науките). Нейната възстановка се отличава рязко от останалите две. Лебединска представя цар Самуил около 50-годишен, за разлика от останалите възстановки, които предпочитат да показват царя малко преди смъртта му. Цар Самуил, според виждането на Лебединска, е мъж в разцвета на силите си, с мощно, мускулесто лице, въпреки ниския ръст на царя, докато останалите възстановки го показват значително по-грацилен. Спорове предизвиква и прическата на царя, която няма никаква връзка с костния материал и с метода на възстановяване и е изцяло според виждането на антрополога, според неговия исторически опит. Известен негативизъм тази прическа предизвиква в България, където в наши дни такава прическа символизира принадлежност към най-ниските обществени слоеве. Впрочем, Пулянос/Муцопулос също правят двуизмерна възстановка на цар Самуил в разцвета на силите му{5}, като го снабдяват с прическа, която е характерна за някои римски и ранновизантийски императори. Въпреки всичко казано по този повод, Галина Лебединска очевидно цени високо работата си с отливката от черепа от гроб 3 в църквата „Св. Ахил“ и поставя тази своя работа на предната корица на последната си книга, обобщаваща целия ѝ професионален път.

През 2008 г. единственият виден български последовател на проф. Михаил Герасимов, чл.кор.проф. Йордан Йорданов, направи своя версия по черепа от гроб 3 и го дари на Националния исторически музей.

М. М. Герасимов „Основы восстановления лица по черепу“. Советская наука, Москва: 1949 // 190 с. не е налична в големите български библиотеки. Макар на предната корица на книгата да има ясно четим печат „ПОДАРЪК-1958 г.“, екземплярът в библиотеката на Националния исторически музей е придобит чрез откупка през март 1979 г.


––––––––––––––––––
{1} П[етър] Боев „Открит ли е гробът на цар Самуил?“. Вечерни новини, 29 декември 1970 г. Статията ни беше недостъпна сега, тук и по-долу цитатите привеждаме по Nikolas C. Moutsopoulos „Le tombeau du tsar Samuil dans la basilique de saint Achille à Prespa“. Etude balkanique № 3, Sofia: 1984 // р. 114-126, вж. специално с. 124, където цитатите по статията на Боев са преведени на френски, а ние ги превеждаме отново на български.

{2} Ά[ρης] Πουλιανός „Βυζαντινά Κρανία Πρέσπας“. In: Ε.Ε.Π.Σ.Α.Π.Θ., τ. 5, Θεσσαλονίκη: 1971-1972 // σ. 439-450

{3} Вж. подробно Νικόλαος Κ. Μουτσόπουλος „Η βασιλική του Αγίου Αχιλείου στην Πρέσπα. Συμβολή στη μελέτη των βυζαντινών μνημείων στην περιοχή“. Τομος 2. Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Κέντρο βυζαντινών ερευνών: 1989 // σ. 976-982

{4} Nikolas C. Moutsopoulos „Le tombeau du tsar Samuil dans la basilique de saint Achille à Prespa“. Etude balkanique № 3, Sofia: 1984 // р. 123

{5} Ibidem // σ. 981

Текст: Иван Петрински