Писмо на папа Инокентий III до Калоян
След продължителни преговори започнали от края на 1199 г., за сключване на уния между България и Римската църква, на 25 февруари 1204 г., папа Инокентий III (1198-1216) написал писмо до цар Калоян (1197-1207), в което изразява решението си да даде титлата крал на Калоян и титлата примас, която е равносилна на патриашеската на търновския архиепископ Василий.
„….ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Св. Кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен и на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета{2}, отбелязана с твоя образ. Също и на наши досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство{3} върху всички земи, над които ти заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примата дължимата според каноническата форма почит и уважение.“{4}
През есента на 1204 г., папският пратеник кардинал Лъв се отправил към България, за да короняса Калоян и да даде палиум{5} на архиепископ Василий, тоест знак за неговите пълномощия. На северния Дунавски бряг папските пратеници били задържани от унгарския крал Емерих (1196-1204), който имал претенции към Браничево и Белград. Калоян потърсил съдействието на Инокентий III, който от своя страна се застъпил за българския владетел. След папската намеса кардинал Лъв пристигнал в Търново на 15 октомври 1204 г. На 7 ноември миропомазал Василий за примас на Българската църква, а на следващия ден – 8 ноември коронясал Калоян за крал (rex), въпреки че Калоян настоявал за титлата imperator (равностойна на цар). Според доктрината на Римската църква право на императорска титла имал право единствено владетеля на Свещената Римска империя, а останалите владетели имали право единствено на кралска титла. Въпреки това българите възприели коронацията по-различно. В последвалото писмо Калоян съобщил на папата, че кардинал Лъв го е коронясал за „император“. Чрез тези титли владетелят и духовният глава на България получили международно признание и затвърдили своя авторитет.
Текст: Илия Стоименов
–––––––––––––––––
{1} Това е първото писмо, в което папата титулува Калоян с титлата „rex“. В конкретния превод тя и производните и са преведени като „цар“, „царски“, „царска“.
{2} Сеченето на монети е признак за държавна независимост.
{3} Приматът е първият архиепископ по значение, той коронясва владетеля. Самият папа признава титлата на примата като равна на патриаршеската.
{4} Латински извори за българската история. Том III. БАН. София, 1965, с. 326-327
{5} Палиум е част от църковното облекло на римските папи и митрополити.
