На 28 март се почита паметта на Енравота

,, И така Енравота, уязвен в сърцето от сладката стрела на
любовта към най- сладкия Иисус, взел под внимание думите на
премъдрия Кинамон, грабнал ги като стръв от въдица и
захванал да копнее и гори за християнската вяра….“

„ Мъченичеството на 15 те Тивериуполски мъченици“
Теофилакт, архиепископ Охридски

След смъртта си хан Омуртаг (814 – 831) оставя трима синове – най-възрастния Енравота, наречен още Боян, Звиница и Маламир, който наследява престола.

В двора на хан Маламир (831 – 836) имало пленник – образован и способен грък на име Кинамон, заемал, вероятно, висока административна или духовна длъжност във Византийската империя. Пленен край Адрианопол още от хан Крум (803 – 814), той бил привлечен в управлението на българската държава. Силната му привързаност към християнската вяра, предизвиквала недоверие в обкръжението на владетеля. Вероятно, отказвайки да участва в езическите ритуали, бил затворен в тъмница от хан Омуртаг. Едва след смъртта на владетеля, по желание на Енравота и може би заради способностите си, бил освободен. В резултат силното влияние на Кинамон върху ханския син, той приел християнската вяра на своя подчинен. Този акт бил крайно нежелан, спрямо високата позиция в държавния апарат на езическа България, която заемал Енравота. В този момент християнството се свързвало основно с византийската пропаганда и влияние, и покръстването му изглеждало като политически заговор. Безуспешно умоляван да се откаже от християнството и да се върне към старите божества от своя брат хан Маламир, Енравота останал непреклонен. Ханът наредил екзекуцията му и той е посечен с меч. Според Теофилакт Охридски смъртта му настъпила три години, преди тази на хан Маламир, вероятно през 833 г. Скоро след това, Енравота е провъзгласен за мъченик, а паметта му се почита на 28 март.

Текст: Борил Николаев