На 11 април 1866 г. в Браила Добри Войников поставя на сцената на местното читалище историческата драма „Райна княгиня“.
На 11 април 1866 г. в Браила Добри Войников поставя на сцената на местното читалище историческата драма „Райна княгиня“. Това дава начало на публичната дискусия за театъра в българското възрожденско общество.
Добри Войников, също като всички възрожденски деятели от неговото поколение, работи в много посоки за изграждането на българската национална идентичност. Той е учител, драматург, педагог, църковен, читалищен и обществен деец.
Роден е през 1833 г. в град Шумен в семейството на поп Васил Войников. Учи в класното училище в родния си град при бележитите Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни, след това завършва френския колеж „Сен Беноа” в Истанбул. Свири на цигулка, флейта, китара и от части на пиано.
Като учител пръв въвежда музиката и нотното пеене в училищната програма. Съставя учебници по история и граматика, а в учебника по словесност посвещава специален раздел на видовете музикални произведения. Ръководи ученически хор и оркестър. Той е и първият български режисьор и основоположник на българския театър.
С поставянето на пиесата „Райна княгиня“ в Браила Добри Войников създава истинско празненство за местните българи. Пише още три исторически драми „Покръщение на Преславски двор“, 1868 г., „Велислава, българска княгиня“, 1870 г. и „Възцаряването на Крума Страшний“, 1871 г. и още четири комедии, сред които „Криворазбраната цивилизация“, 1871 г. Още с първите Войникови театрални прояви името му става нарицателно за български театър.
Пиесите на Добри Войников съставят основния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературни и художествени похвати, възприети след това и от неговите последователи в драматургията Васил Друмев и Иван Вазов.
Текст: Ива Стоянова
