На 27 март 1886 г. от този свят си отива Добри Чинтулов

На 27 март 1886 г. в Сливен си отива от този свят възрожденският поет и просветен деец Добри Чинтулов, оставяйки след себе си незабравимо поетическо наследство.
Роден е през 1822 г. в Сливен в семейството на занаятчии. От рано Добри Чинтулов проявява голяма любознателност и учи последователно в родния си град, в Търново, в Букурещ и накрая в Одеса, където завършва Одеската Херсонска духовна семинария. След завръщането си в България учителства в родния Сливен 8 години, а след това става главен учител в Ямбол до 1861 г. 10 години по-късно е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград и участва при изработването на устава на новосъздадената Българска екзархия.

Участва и в първия български литературен кръг заедно с Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева и Ботьо Петков. Автор е на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които се разпространяват като преписи от учители и ученици.

Добри Чинтулов оставя неголямо по обем, но ценно поетично творчество – доказано е авторството му на около 20 стихотворения. Приживе той публикува само три свои произведения в „Цариградски вестник“ през 1849 г., но в творбите му разпознаваме някои от най-известните български стихотворения, превърнали се и в прочути възрожденски песни: „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Стани, стани, юнак балкански“. Неговите стихове имат огромно въздействие върху младите българи и спомагат за общия патриотичен и революционен подем през Възраждането.

Добри Чинтулов остава в историята като една от светлите фигури – символи на възрожденския революционен плам и днес неговото име носят много български училища и улици.

Текст: Ива Стоянова