Знамето за Червеноводската чета

Дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова ушива знамето за Червеноводската чета. Тя е формирана през 1875 г. във връзка с подготовката на общобългарско въстание от БРЦК в Букурещ начело с Христо Ботев. Как е изглеждало знамето знаем от описанието на Велко Абаджиев, четник от Червеноводската чета:

„…знамето от атлазен плат , дълго около два метра, обшито със златна сърма така: от едната страна разярен коронован лъв, изправен на задните си крака, над него надпис „Свобода или смърт”, под него 1875 г.; от другата страна „Каран” (комитетското име на селото)…”

Знамето е съхранено в дома на Обретенови и е донесено на кораба „Радецки” от брата на Петрана – Никола, за да предвожда четата на Ботев. Никола Обретенов си спомня за предаването на знамето:

„… аз извадих знамето от бохчичката си и го подадох на Ботьова. Той остана възхитен от него. Капитанът даде заповед на матросите да донесат един прът от ония, с които мереха водата, и с няколко гвоздеи да приковат на него плата. Подадох знамето развято на Ботьова. Той извика Никола Куруто, предаде му знамето и му каза: „Предавам ти това знаме, целуни го веднъж и дръж го тъй, щтото да умреш с него – и неприятелят да не може да го вземе от ръцете ти!”

С това знаме се водят сраженията при Милин камък, Камарата и Йолковица. След гибелта на Никола Симов в сражение при Милин камък войводата предава знамето в ръцете на Димитър Стефанов – Казака от Сливен. На 20 май в сблъсъка на възвишението Камарата знаменосецът е все още до Ботев. Когато боят стихва войводата нарежда знамето да се откове от дръжката и Казака да го запаше на кръста си.Знамето не е запазено.

След боя при Рашов дол на 21 май следите му се губят. Предполага се, че е заровено в земята, за да не бъде пленено от врага.Врагът не успява в боя и действа с подлост. На връх Околчица Христо Ботев постига победа над смъртта, защото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”