Николай Павлович Игнатиев е една от най-ярките фигури на руската дипломация от втората половина на XIX век. Върхът на кариерата му са годините между 1864 и 1877 г., когато заема поста посланик на Русия в Константинопол и играе ключова роля в провеждането на руската политика на Балканите и в Ориента.


Златен часовник на граф Николай Игнатиев

Николай Павлович Игнатиев е една от най-ярките фигури на руската дипломация от втората половина на XIX век. Върхът на кариерата му са годините между 1864 и 1877 г., когато заема поста посланик на Русия в Константинопол и играе ключова роля в провеждането на руската политика на Балканите и в Ориента. В края на Руско-турската освободителна война е упълномощен да води мирните преговори с Османската империя, в резултат на които на 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, положил началото на съвременната българска държава. Кулминацията в кариерата на Игнатиев обаче става и неин повратен момент. Създалата се неблагоприятна за Русия международна обстановка след края на войната и вътрешни интриги водят до изпадането му в немилост и отстраняването му от дипломатическото поприще. В българската историческа памет обаче името на граф Николай Игнатиев трайно се свързва със създаването на Третата българска държава и на нейния, останал недостижим, национален идеал – Санстефанска България. През 1908 г. граф Игнатиев умира в родовото си имение в село Куподеринци, днешна Украйна.

Сред съхраняваните днес в България лични вещи на граф Игнатиев е показаният в експозицията на Националния исторически музей златен джобен часовник, дело на швейцарската фирма „ International Watch Company” от град Шафхаузен. Моделът „Pallweber” се появява през 1884 г. и негова главна отличителна черта, определяща футуристичния му за времето дизайн, е наличието на отделни дисплеи за часовете и минутите. Конкретният екземпляр е изработен от 18-каратово злато, а върху капака му е гравиран монограм на Николай Игнатиев. След като в продължение на повече от столетие е предаван по мъжка линия в рода на Игнатиеви, през 1994 г. часовникът е дарен на Националния исторически музей от Леонид Леонидович Игнатиев – внук на граф Николай Игнатиев.

Scroll to Top