Денят на Левски
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривици, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
В. Левски
На днешната дата преди 153 години българският народ губи своя верен син Васил Левски. Заловен и осъден от турски съд, Васил Иванов Кунчев (Левски) е обесен на 18-ти (6 но стар стил) февруари 1873 г. в покрайнините на София.
Воден от любов към Отечеството и порив към свобода, още в ранна възраст Левски тръгва по стъпките на българските революционери. Натрупаният житейски и революционен опит през 60-те години на XIX в. от участието му в Първа и Втора българска легия, четата на Панайот Хитов, опознаването на несгодите на българските хъшове и страданията на българския народ в поробените земи формират идеите на Левски за извоюване на свободата.
Левски искрено вярва в силите и способностите на българския народ сам да извоюва свободата си с оръжие в ръка. Тази вяра той предава и на своите поробени братя. Тя го води в неуморната му работа по изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО) в българските земи, в дейността му в Българския революционен централен комитет (БРЦК), в последните му мигове до бесилото. Запалената от Апостола и революционните му братя искра пламва в буен огън пролетта на 1876 г. Саможертвата и героизмът на българския народ в Априлската епопея (1876 г.) и в последвалата Руско-турска война (1877-1878 г.) довеждат до възстановяване на Българската държава на картата на Европа.
И в живота, и в смъртта, Левски поставя на първо място свободата на Отечеството. Затова и приживе народът го назовава Апостол на свободата. Не случайно организирани чествания в негова памет започват скоро след Освобождението. Първоначално датата на неговата гибел започва да се отбелязва с панихиди и скромни церемонии, главно от негови съратници и близки. Откритият на 22 октомври 1895 г. Паметник на Васил Левски в София го превръща в център на ежегодните възпоменателни церемонии на 18 и 19 февруари. През 1898 г. по повод 25-годишнината от гибелта на Апостола са организирани и първите мероприятия в цялата страна в памет на героя.
Почит и преклонение към личността, делото и саможертвата на Левски българският народ изразява и днес. В зала 4 на постоянната експозиция на Националния исторически музей са изложени редица експонати, свързани с живота и делото на Апостола, с които посетителите на музея биха могли да се запознаят. Сред тях особен интерес представлява негова литография, направена през 1897 г. от неговия съратник и поборник за свобода Георги Данчов-Зографа от Чирпан. Изключителната ценност на този музеен експонат произлиза от факта, че става дума за експониране на оригинал и второ, че според съратници и близки на Апостола, тази литография най-много се доближава до образа и характера на националния герой. Не на последно място, стойността й определя и самия автор. Известен е фактът, че Георги Данчов-Зографа рисува и други портрети на Апостола, автор е на „Епопея на забравените в картини“, рисува и литографира портрети на З. Стоянов, Ст. Стамболов, Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, на „Свободна България“ и др.
Текст: Петрана Каменова
