На днешния ден, преди 1928 години, Марк Улпий Траян е провъзгласен за император на Римската империя. Бил е на власт в периода от 98 до 117 г. сл. Хр., и е запомнен като вторият от петимата добри императори от династията на Антонините. Един от най-успешните владетели, ръководил легионите при най-голямото териториално разширение в римската история, завладявайки Дакия, Набатея, Армения, Месопотамия и Асирия. Римският сенат му е дава титлата Optimus („най-добрият“).
На днешния ден, преди 1928 години, Марк Улпий Траян е провъзгласен за император на Римската империя. Бил е на власт в периода от 98 до 117 г. сл. Хр., и е запомнен като вторият от петимата добри императори от династията на Антонините. Един от най-успешните владетели, ръководил легионите при най-голямото териториално разширение в римската история, завладявайки Дакия, Набатея, Армения, Месопотамия и Асирия. Римският сенат му е дава титлата Optimus („най-добрият“).
В днешните източни Балкани са запазени изключително много паметници, свързани с името му. Градовете Никополис Ад Нестум (до гр. Гоце Делчев) и Никополис ад Иструм (близо до гр. Велико Търново) са основани и кръстени по повод победата му над даките през 106 г. В днешният гр. Девня се намира един от градовете преименувани пак в чест на тази победа – Марцианопол. По време на неговото управление Сердика (дн. София), Пауталия (дн. Кюстендил), Августа Траяна (дн. Стара Загора), Рациария (дн. с. Гиген) носят едно от фамилните му имена Улпия. Строителните му постижения са огромни не само на Балканите но и в цялата империя.
В зала 2 на Националния исторически музей е изложена бронзова статуя, която е посветена на император Траян. Статуята е намерена през 1984 г. на брега на р. Дунав от геолози, според които частите са били по-скоро подредени, а не нахвърляни. Мястото, на което е намерена, се свързва с римския военен лагер Нигринианис, разположен близо до Дуросторум (дн. Силистра) и известен от античните итинерарии (пътеводители). Заедно с фрагментите е намерена и статуетка на Виктория. Височината на статуята е била над три метра, което ясно я обозначава като императорско изображение.
В централната част на бронята са изобразени три фигури. В средата стои изправена богинята покровителка на Рим, Минерва, а от двете ѝ страни е изобразена по една Виктория (богинята на победата) с по един венец в ръка, с който да увенчаят Минерва.
Над тази сцена е най-важният мотив от украсата на ризницата – орел, сграбчил мълния; това е един от най-използваните символи върху знамената на легионите. Такъв символ се среща и върху тухли, носещи името на XI Клавдиев легион, в чийто район е намерена статуята, както и на V Македонски легион, разположен по̀ на изток.
Текс: Михаил Ваклинов
