130 години от създаването на ВМОРО и 120 години от Илинденско-Преображенското въстание

През 2023 г. се навършват 130 години от създаването на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Участници в революционните 1902-1903 години

Одринските войводи

След несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. българите не успяват да осъществят идеала си за обединение на всички български земи в една държава. Особено тежко е положението в Македония и Одринска Тракия, които остават под пряката власт на Османската империя. Борбата за тяхната автономия и изпълнението на член 23 от Берлинския договор започва още през есента на 1878 г. Тази борба продължава години наред под формата на комитети и дружества създадени от българската интелигенция и в териториите под османска власт, и в Княжество България, и в Източна Румелия. Първенство в тези движения заема създадената от шестима българи: Христо Татарчев, Дамян Груев, Петър Попарсов, Христо Батанджиев, Иван Хаджиниколов и Антон Димитров на 23 октомври 1893 г. в Солун Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация. Първоначално с други наименования – Македонска революционна организация, Български Македоно-Одрински революционни комитети, Тайна Македоно-Одринска революционна организация, ВМОРО постепенно укрепва, масовизира се и в началото на ХХ век е вече достатъчно силна, за да се опита да постигне своите цели със силата на оръжието.

Прочети целия текст

През януари 1903 г. на конгрес в Солун е взето решение за въстание по-късно същата година и то избухва на 20 юли – Илинден в Битолския революционен окръг в Македония и на 6 август – Преображение в Одринския революционен окръг в Тракия. В продължение на четири месеца, от юли до октомври 1903 г., над 25 000 български революционни дейци и четници водят неравна борба с многократно превъзхождащата ги 350 000 османска редовна армия и нейните помагачи. Въпреки героичните усилия на революционерите от организацията и цялото българско население, въстанието е неуспешно. Противникът е прекалено силен, а поради ред външнополитически и военни причини Княжество България не може да се намеси пряко в помощ на въстаниците. В резултат на потушаването му, хиляди българи са избити, 70 000 остават без дом, 30 000 бягат на север от Рила и Родопите, а за българското общество става ясно, че без война няма да се постигне национално обединение.

С настоящата виртуална изложба Националният исторически музей почита паметта на всички дейци, революционери, четници и участници в освободителното движение в Македония и Одринска Тракия. В изложбата могат да се видят снимки, документи, предмети и оръжие от фондовете на музея свързани с имената на Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов, полковник Анастас Янков, Кръстьо Асенов, Петър Овчаров, Яне Сандански, Христо Танушев, генерал Иван Цончев, Екатерина Арнаудова, Атанас Димитров – Бабата и други.