На 22 септември 1908 г. в старопрестолния град Търново в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, построена по времето на цар Иван Асен ІІ, княз Фердинанд прочита Манифест към българския народ, с който обявява България за Независимо царство.
118 години от обявяване на Княжество България за Независимо царство
На 22 септември 1908 г. в старопрестолния град Търново в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, построена по времето на цар Иван Асен ІІ, княз Фердинанд прочита Манифест към българския народ, с който обявява България за Независимо царство. Мигът е тържествен и вълнуващ. Настроението на търновските граждани, на министрите и на войската от местния гарнизон е приповдигнато.
Според Берлинския мирен договор от 1878 г. България е автономно и васално княжество, намиращо се под върховната власт на турския султан. Държавата е задължена да плаща данък и част от дълговете на Османската империя. Режимът на капитулациите – една неравноправна система от международни договори, при която европейските държави получават икономически, съдебни и др. привилегии в Империята, важи и за Княжеството.
От Освобождението до 1908 г. България се стреми да заобикаля и да игнорира ограничителните клаузи на Берлинския диктат и това е доминираща тенденция за целия период. Откриват се дипломатически представителства в чужбина, сключват се търговски договори, провежда се законодателна политика за насърчаване на местната индустрия. Постигнатите успехи в обществено-политическото, стопанското и културно развитие на България предопределят необходимостта от обявяване на независимостта. Това се извършва при самостоятелното управление на Демократическата партия (1908-1911) с министър-председател Александър Малинов. Княз Фердинанд І, правителството и българските дипломати използват противоречията в интересите на Великите сили и политическата нестабилност в Османската империя след извършената Младотурска революция от комитета „Единение и напредък“.
Дипломатическият ни представител в Цариград Иван Стефанов Гешов реагира незабавно: „… Моето заключение прочее е, че в последен анализ ние като държава губим от турската революция, понеже тя отмести македонския въпрос и нашата позиция по него значително отслабна… Раз ние губим с младотурския преврат, ние сме длъжни да потърсим някое възмездие. Такова не може да бъде друго в днешно време, освен пълната независимост на България…“. През юли и август княз Фердинанд отсъства от България.
На 23 август министър-председателят Ал. Малинов заминава за Унгария и на среща с монарха се взема решение за обявяване на независимостта. Точната дата все още не е определена. Инцидентът с дипломатическия агент на Княжеството, който не е поканен на тържествена вечеря по случай възшествието на султана от новата власт в Империята и стачката на служителите от Източните железници, избухнала в началото на септември, се използват като повод за обявяване на независимостта.
През септември 1908 г. външните министри на Русия и Австро-Унгария се договарят да не възразяват ако България провъзгласи независимостта си. Австро-Унгария получава съгласието на Русия да анексира Босна и Херцеговина, а Русия – одобрението на Виена за свободно движение на руските кораби през проливите. На 10 септември княз Фердинанд е приет във Виена от император Франц Йосиф с почести на независим владетел. Двамата монарси постигат съгласие за съвместни действия. На 20 септември князът пристига в Русе и приема Малинов и правителството на яхтата „Хан Крум“, където е определена датата и мястото за историческото събитие – 22 септември в старата столица на българските царе Търново.
Във влака, на път за Търново, Александър Малинов съставя проекта на Манифеста, одобрен почти без промени от княза.
С провъзгласяването на Независимостта се премахват ограничителните клаузи на Берлинския договор и Независима България става равностоен партньор на останалите европейски държави.
Текст: д-р Валентина Задгорска
