На 10 февруари 1879 г. в Търново тържествено е открито Учредителното събрание, свикано за изработване на първата конституция на Княжество България.

10 февруари 1879 г. – в Търново е открито Учредителното събрание, свикано за изработване на първата конституция на Княжество България

На 10 февруари 1879 г. в Търново тържествено е открито Учредителното събрание, свикано за изработване на първата конституция на Княжество България.

Според някои, народните представители в това първо народно събрание са 231 на брой, според други – 229. Те са избрани по т. нар. тристепенна система – 88 са избрани пряко от населението, 117 получават своя мандат благодарение на заеманата от тях висша административна длъжност, 19 са назначени от руският императорски комисар в Княжество България княз Ал. М. Дондуков-Корсаков, а 5-ма са представители на общонационални организации – Рилския манастир, Одеско българско настоятелство и Виенските българи.

За председател на Учредителното събрание е избран бившият български екзарх и митрополит на Видин Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов.

Към Търново се стичат и делегати на българския народ, останал извън границите на Берлинския договор, които заседават в църквата „Св. Никола”. Сред тях е и представителят на Македония Стефан Стамболов. Конституцията е приета няколко месеца по-късно, на 16 април 1879 г.

Текст: Мариана Първанова

На 19 февруари 1879 г., в 10.00 ч. сутринта в сградата на бившия турски конак в град Търново е свикано първото Народно събрание, за да приеме основния закон на Княжество България..

Депутатите от Учредителното събрание в Търново, 1879 г. Експонат в постоянната експозиция „Трето българско царство 1878 – 1946 г.“ пред зала 5 на НИМ.

Конституция на Княжество България, утвърдена от Учредителното събрание през 1879 г. Експонат в постоянната експозиция „Трето българско царство 1878 – 1946 г.“ в зала 5 на НИМ. Копие. Оригиналът е в ЦДА.