На 11 февруари – Международния ден на жените и момичетата в науката, си спомняме за Мария Бръчкова (1889–1970), първата българка, назначена на научна длъжност в Народния археологически музей. В началото на ХХ век археологията е предимно мъжка професия, а теренната работа изисква не само знания, но и характер. Тя притежава и двете.
11. февруари – ден на жените и момичетата в науката. Мария Бръчкова – първата дама в българската археология
На 11 февруари – Международния ден на жените и момичетата в науката, си спомняме за Мария Бръчкова (1889–1970), първата българка, назначена на научна длъжност в Народния археологически музей. В началото на ХХ век археологията е предимно мъжка професия, а теренната работа изисква не само знания, но и характер. Тя притежава и двете.
Родена в Русе, Мария получава отлично образование още като ученичка във Фундуклеевската гимназия в Киев. По-късно завършва история и география в Софийския университет, а стремежът ѝ към задълбочена специализация я отвежда в Берлин, където защитава докторска дисертация през 1925 г. Работи с водещи европейски археолози и се утвърждава като специалист по антично изкуство и епиграфика.
Още през 1919 г. постъпва в Народния археологически музей – първата жена на научна позиция в институцията. Започва с описване на фондовете, но скоро ѝ поверяват и археологически разкопки, сред които Никополис ад Иструм. Нейните изследвания върху античната скулптура и символика, особено трудът ѝ за раковината в античното изкуство, получават международно признание и се цитират в европейската научна литература.
След години работа в Германия и Италия, където сътрудничи на Германския археологически институт в Рим, тя се завръща в България. През 1937 г. печели награда на БАН за свой научен труд, но дарява сумата на млада студентка по археология – жест, който показва колко силно вярва в подкрепата към следващото поколение.
През 1945 г. получава покана да оглави Средновековния отдел на Археологическия музей – признание за нейния авторитет и опит. Но България вече е в нова политическа реалност. Следвоенната реорганизация на институциите, засилените изисквания за политическа благонадеждност и нейното италианско гражданство, както и дългогодишните ѝ професионални контакти в Германия и Италия, вероятно се оказват пречка. Назначението не се осъществява.
В следващите години тя работи по-скромно – превежда, редактира, подпомага колеги и млади учени. При окончателното си завръщане в България в края на 50-те години, научната среда вече е силно променена. Тя публикува по-рядко и стои далеч от идеологическите спорове, но продължава да помага с преводи и експертиза на младите изследователи.
Днес трудовете на Мария Бръчкова продължават да се цитират от специалистите по класическа археология, но извън тесния научен кръг името ѝ рядко се споменава. А тя е човекът, който още през 1919 г. влиза в музейните зали и на археологическият терен като първата жена на такава позиция у нас. Работи в Берлин и Рим, печели признание, преживява политически обрати, болест и изолация – и въпреки всичко остава вярна на своето призвание.
Може би най-точно я описват собствените ѝ думи: „Без работа и без научни занимания животът губи за мен всякакъв смисъл.“ В тях е събрана цялата ѝ биография – не като титли и дати, а като вътрешна необходимост да търси, да изследва, да разбира миналото. И именно с тази отдаденост Мария Бръчкова остава първата жена в българската археология – не само по хронология, а и по сила на примера.
За съставянето на този текст сме ползвали:
Жоржета Назърска, „Мария Бръчкова (1889–1970) – първата българска археоложка“, Историкии, т. 15, 2022, с. 79–93.
