Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е героична епопея в борбата на българския народ за свобода и независимост. При подготовката на въстанието една от задачите на революционните комитети е ушиването на бойни знамена. Всеки въстанически район и всяка чета подготвя свое знаме.
Знаме на въстаниците от гр. Кратово
Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е героична епопея в борбата на българския народ за свобода и независимост. При подготовката на въстанието една от задачите на революционните комитети е ушиването на бойни знамена. Всеки въстанически район и всяка чета подготвя свое знаме.
В Националния исторически музей се съхранява знамето на въстаниците от гр. Кратово / днес в Р.Македония/ с войвода Йордан Спасов.
Знамето е с размери 84/84 см. Лицевата му страна е изработена от червена коприна, а обратната страна – от черна коприна. Подплатено е с два пласта тънка канава от памучна материя , върху която за по-голяма твърдост е нанесен грунд.
Двете страни на знамето са ушити еднакво от пет машинно съединени копринени парчета. Върху лицевата му страна е нарисуван с бронз лъв, допълнително тониран и дорисуван с темперни бои. Лъвът е български символ от древни времена и демонстрира храбростта, величието, непокорния дух и свободолюбието на българина. Над лъва в горното копринено парче е изписан с бронз надписът „Кратово” – името на града, а отдолу под лъва годината „1903”.
Върху обратната страна на знамето е нарисувана с маслени бои емблемата на смъртта – череп с пресечени кости. Този символ е често срещано изображение върху знамена, печати и документи от Илинденско-Преображенското въстание и символизира готовността за борба до смърт.
