Проучванията се провеждат от Националния исторически музей, под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова, Цветана Комитова и Пламен Дойчев от НАИМ. Установен е планът на крепостта, заемаща площ около 4,5 дка, както и нейната функция на укрепено селище за местното население, обитавало долината на реката и прилежащите планински склонове.
През месеците септември – октомври се проведоха поредните археологически проучвания на крепостта „Калята” при гр. Якоруда. Разположена на стратегическо място, върху един от последните склонове на Западни Родопи, от нея се открива поглед към върховете на Рила и Пирин планина, а в подножието – към равнината по поречието на река Места.
Проучванията се провеждат от Националния исторически музей, под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова, Цветана Комитова и Пламен Дойчев от НАИМ. Установен е планът на крепостта, заемаща площ около 4,5 дка, както и нейната функция на укрепено селище за местното население, обитавало долината на реката и прилежащите планински склонове. Най-вероятно била изградена в края на V в. по време на варварските нашествия. Разположена върху стръмен и трудно достъпен терен, крепостната стена е дебела само 1,00 м, което обитателите на крепостта са сметнали за достатъчно за тяхната защита. Градежът и планът на крепостта са косвено свидетелство за предстояща опасност. Градена на бързо с некачествен, ронещ се хоросан, без подравняване на скалната основа и без контрафорси, само с две вътрешни кули, една при портата и втора от север, нейните зидове често се срутвали, поради денивелацията на терена, а вероятно и при земетресения. Установени са няколко строителни поправки и допълнително укрепване. Вероятно през VI в. била изградена протейхизма, а върху срутеното трасе на южната крепостна стена била надзидана втора, този път, обаче снабдена с контрафорси.
Укрепеното пространство било плътно застроено с няколко големи къщи, всяка с площ над 300 кв. м, а между тях и крепостните стени имало и по-малки помещения. Еднаквата им ориентация по линията югоизток – северозапад, стандартните размери на проходите – „улици”, достигащи едва 1,20 м сочат предварителна планировка и регулация. При основите сградите са каменни, фундирани върху скала, а във височина с паянтов градеж, но със стъклени прозорци и керемиден покрив. Приземието имало стопански функции, където най-често се съхранявали, вградените в скалния терен, питоси за зърнени продукти. Някои от тях били с диаметри по-големи от входовете на помещенията, поради което най-вероятно са били доставяни още по време на градежа. Някои от големите съдове с чучур и дръжки, вероятно съхранявали различни течности. Вторият етаж бил жилищен и до него се стигало по каменни вътрешни или външни стълби. Изглежда, установена практика било в стените да има вградени малки долапи за различни вещи. Само в редки случаи приземията били старателно нивелирани и настлани с тухли. Вероятно, такива били използвани и на горния етаж, върху дъсчения под. Отоплението било с преносими глинени жарници. Останките от овъглена дървесина свидетелстват за използвания в интериора дървен материал и инвентар. Най-често, изработен от бял бор, но също от дъб, клен и ясен.
Сред инвентара на една от къщите бяха открити тухли с врязани в курсив на гръцки букви „ZUME”, интерпретирани като местен тракийски топоним. Едно от малкото, достигнали до нас, археологически свидетелства за наименованието на местността или може би името на укрепеното селище.
Вероятно по време на аваро-славянското нашествие през 70-те години на VI в. крепостта била опожарена. Празните питоси, откритият скромен битов инвентар подсказват, по-скоро организирано напускане на укреплението. Намерените върху ходовите нива и в насипите върхове на копия, обкови и дръжки за дървени щитове, върхове на стрели, все пак, сочат за, оказан от защитниците на крепостта, отпор срещу нашествениците.
Дълго време опожарените останки останали необитаеми и едва най-рано в края на Х – ХI в. животът тук бил възобновен. Новите обитатели се възползвали от запазените руини – на места надзиждали стените на късноантичните къщи, а на други – градили, без да търсят здрава основа – върху старите насипи. Останките от техните жилища почти не са запазени, което подсказва, че във височина са били паянтови. Липсват и керемиди, което сочи, че покривите били от нетраен материал. Въпреки това, най-горният културен пласт съдържа редица артефакти, свидетелстващи за бита и практикуваните през средновековието занаяти като дървообработка, животновъдство и за отглежданите житни култури. Една колективна находка от култови предмети, сред които два реликварни кръста с изображения на близначните светци св. Георги и св. Власий, св. Никола и св. Димитър, един църковен,и още 3 нагръдни кръста, скрити вероятно в глинен съд със семена от ръж, подсказват ценните за населението вещи.Животът тук продължил през целия XII в. и някъде в средата на XIII в. последвало повторно опожаряване, след което крепостта била изоставена завинаги.
Финансирането на проучвания през 2023 г. бе от Министерство на културата, Национален исторически музей в лицето на доц. д-р Бони Петрунова и община Якоруда.
