Експозицията представя преоформен текстил от началото на XX в., при чието създаване са използвани везбени елементи от традиционно облекло от XIX в. Изработени като покривки, възглавници, чантички и друг тип текстил за декорация на дома, експонатите съчетават с особена художественост богатата везбена орнаментика на шевици от различни етнографски региони – Софийско, Дупнишко, Самоковско, Плевенско, Никополско, Македония и др.
Създаването на прекроен текстил на основата на вторично използвани елементи от автентично облекло е част от общата европейска стилистика на сецесиона и увличането по „родното” наследство, характерно за първите десетилетия на XX в. В България интерпретацията на везбените традиции намира място и в тогавашното градско облекло, и в модерните сред интелектуалния елит през 20 – 30-те години т.нар „български салони“ в градските домове.
В изложбата се откроява покривка, забележителна със своите размерите и орнаментика, изработена от шевици от женски ризи на преселници от Драмско и Серско. Впечатляват с естетиката си и показаните покривки със самоковски и дупнишки шевични мотиви, част от които са свързани със семейството на хаджи Вълчо от Банско – ктитор на Зографския и Хилендарския манастир. От дома на Екатерина и Петко Каравелови могат да се видят дамска чантичка с апликирани върху черен фабричен плат части от колани от Софийско, както и покривка за стол с везбени орнаменти от Битолско – Прилепско, Северна Македония. Акцент в изложбата са и две връхни дрехи, любопитни не само поради това, че са прекроени ризи от Граовско, оригинали на които почти не са запазени в българските музеи, но и с това, че са принадлежали на първата българска жена дипломат Надежда Станчова, лейди Мюър (1894 – 1957).
Експозицията е открита от Николета Петкова, директор на ИМ – Стрелча и д-р Димитър Василев, етнолог и ръководител на отдел „История на България през Възраждането (XVIII – XIX в.). Може да бъде посетена от 25 септември 2026 г. до края на месец януари 2027 г.
Изложбата е реализирана като част от проект „Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията“, финансиран от Национален фонд „Култура“.