Тутраканската епопея 1916 г.

През 2026 г. се навършват 110 години от превземането на Тутракан от българските войски през Първата световна война.

На 1 септември 1916 г. Царство България обявява война на Румъния. Българското военно и политическо ръководство вижда удобен момент за решаване на добруджанския въпрос и връщането на земите населени с българи към Царството. На фронта в Добруджа е съсредоточена 3-та Българска армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев в състав от 55000 войници и офицери. Нейната първа задача е да превземе Тутраканската крепост. На военният гений на генерал Стефан Тошев и на командващият 4-та Преславска дивизия, която е част от 3-та армия – генерал-майор Пантелей Киселов се дължи светкавичния успех на Тутраканската операция и победния ход на българските части на Добруджанския фронт.

Генерал-лейтенант Стефан Тошев е роден през 1859 г. в Стара Загора. Участва като доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София. От 30 август 1885 г. е капитан и по време на Сръбско-българската война е начело на дружина, която води тежки сражения на позициите при Сливница. След войната командва различни военни части, от 1895 г. е полковник, а от 1 януари 1904 г. е генерал-майор. През Балканските войни – 1912-1913 г. командва първоначално 1-ва пехотна Софийска дивизия, а през лятото на 1913 г. е начело на 5-та армия. От август 1913 г. е генерал-лейтенант. През Първата световна война е командващ на 3-та армия от октомври 1915 до декември 1916 г., която провежда успешната кампания срещу Румъния.¹

Генерал-майор Пантелей Киселов е роден през 1863 г. в Свищов. Завършва Военното училище в София през 1883 г. По време на Сръбско-българската война е командир на рота, която защитава Видинската крепост. От 1910 г. е полковник. През Балканските войни е командир на 8-ми пехотен Приморски полк, с който се сражава успешно срещу турците при Селиолу, Гечкенли и Караагач и срещу сърбите при Калиманската позиция. Произведен в чин генерал-майор през 1916 г., Киселов е прекият ръководител на щурма на Тутраканската крепост и неговия военен талант е признат и от германските съюзници, с които и той, и генерал Тошев често имат разногласия по редица тактически въпроси.² 

По това време Тутраканската крепост е една от най-добре защитените на Балканския полуостров, с две укрепителни линии, 15 форта, множество оръдейни батареи и картечни гнезда, телени мрежи и вълчи ями, и е изградена основно от чужди инженери – белгийски и френски.³ Това обаче не може да спре българските войски. Генерал-лейтенант Тошев е толкова уверен в победата, че още в първия ден след обявяването на войната заявява на авангардните части на 3-та армия: „Ще ги бием, ще ги смачкаме, ще вземем Тутракан!”⁴ Четвърта Преславска дивизия, начело с генерал-майор Киселов, която има за задача да подготви основния удар към крепостта от юг, на 2 и 3 септември се разгръща на своите позиции и успява да превземе части от първата отбранителна линия на противника. Румънското командване е уплашено от бързия развой на събитията и на 4 и 5 септември прехвърля още военни части през Дунав, с което общия брой на отбраняващите се достига 39000 войници и близо 250 оръдия.⁵

Междувременно българските части се подготвят за атаката, която започва на 5 септември сутринта. След кратка артилерийска подготовка, българските полкове настъпват и до обяд фортове 5, 6, 7, 8 и 9 са превзети, а до вечерта цялата фортова линия на врага с изключение на форт 1, пада в български ръце. На 6 септември атаката продължава и деморализирания противник не може да се противопостави на българския устрем. Към 12.30 ч. на обяд цялата втора линия на отбраната вече е превзета от българските части. Командващият крепостта румънски генерал Теодореску бяга на север от Дунав, неговите подчинени се предават, а до 18.00 ч. всяка съпротива от румънска страна е ликвидирана. В плен попадат 450 офицери и 28000 войници заедно с оръжието, мунициите и цялото снаряжение.⁶

Превземането на Тутраканската крепост е най-крупният успех на българската 3-та армия. От военна гледна точка той предопределя последващия ход на военните действия в Добруджа. Българските войски, заедно със своите съюзници достигат до делтата на Дунав и влизат в Букурещ, въпреки противодействието на румънски, руски и други съглашенски части. Заедно с превземането на Одрин през 1913 г., Тутраканската епопея от септември 1916 г. остава като най-важният успех на българската армия при обсадата и превземането на крепости, които се считат от всички военни наблюдатели за непревземаеми. Възторгът сред населението от всички краища на България е огромен, поздравителни телеграми се разменят между столиците на държавите-съюзнички, а големият български поет Кирил Христов в тези дни ще напише стихотворението „Тутракан” посветено на победата, в което два от куплетите звучат така:

„Откъснат от България хайдушки,
Притегля ги той като дивен блян!
И на ножовете на нашите пушки,
Изгрея славата на Тутракан!

И свят до де светува ще се помни,
Че влахът е не бит, а смазан, смлян.
Със подвигът най-бърз и най-огромни,
Със грабванието на Тутракан!”7

Във фонда на НИМ, с инвентарен номер: НИМ 2768, се намира албум БОЙНИ ДНИ посветен на участието на 1-ва гаубична батарея от 1-ви гаубичен полк в Първата световна война. Следващите изображения са част от страниците в албума посветени на Тутраканската епопея от септември 1916 г.


Текст: Христо Христов

–––––––––––––––––

{1} Командването на българската войска през войните за национално обединение 1885 1912 1913 1915 1918. С., 1993 г., с.122-123
{2} Азманов, Д. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война. С., 2000 г., с.290-298
{3} Военноисторически сборник. С., 1994 г., Кн.2, с. 22
{4} Военноисторически сборник. С., 1996 г., Кн.1, с.85
{5} Българската армия в Световната война 1915-1918 г. С., 1939 г., т.8, с.525-528
{6} Известия на военноисторическото научно дружество. С., 1970 г., Кн.1, с.31-41
{7} Узунов, Кр. Епопеята на Добруджа. Част първа. С., 2016 г. с.62