1320 години от получаването на кесарска титла на Тервел и присъединяването на областта Загоре към България

Тервел (700-721) е един от най-бележитите български владетели. Той е от рода Дуло, вероятно е син на Аспарух (681-700).

През 695 г. срещу Юстиниан II (685 – 695; 705 – 711) е извършен заговор и византийският престол е зает от пълководеца Леонтий (695-698){1}, а носът на стария императорът е отрязан и той е заточен в Херсон на Кримския полуостров.

Сваленият император Юстиниан II Носоотрязания търси помощ от Тервел, за да се възкачи отново на византийския престол. Знаем, че Юстиниан търси помощ и от Куберовите българи в Македония, която поради неизвестни на нас причини му е отказана. Тервел, обаче се съгласява да помогне на Юстиниан.

През 705 г. Тервел потегля към византийската столица с войска съставена от българи и славяни (15 000 души според някой източници). Някои от изворите съобщават, че българските войски преминават проходите на Стара планина при Месемврия, където са посрещнати от местния велможа Лъв (бъдещия император Лъв III Исавър (717 – 741)). Юстиниан влиза тайно в столицата, докато българската войска е разположена пред крепостните стени до двореца Влахерни. Бившия император вдига бунт в столицата и възвръща престола си, но не забравя и обещанията си пред Тервел за големи почести и награди. Посреща тържествено българския владетел в Константинопол и му дава титлата кесар, която обикновено е давана на престолонаследника. Това е първият път, когато тази титла се дава на чужденец. Повторно тази титла е давана на чужденци – принцове, владетели на Влахия, Тесалия и Сърбия чак през XIV век, но вече изгубила значението и ранга си.

Друга придобивка за България е областта Загоре. Това е първото разширение на България на юг от Стара планина. Има спор относно точната локализация на тази област, но авторите са съгласни, че се е намирала в североизточната част на Горнотракийската низина.

При релефа на Мадарския конник, Тервел изсича следния триумфален надпис, съхранил се за поколенията:
„… на българите… и дошел при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун(ско) и си отидоха в Кисинските (селища) …… негов един… чрез договор вождът Тервел даде на императора… 5 хиляди …. императорът заедно с мене победи добре.“{2}

 Следващите години от управлението на този български владетел също са изпълнени с триумф и слава, за които ще разкажем в следващи наши публикация.

В Зала 3 на Националният исторически музей може да видите множество експонати свързани с ранния период на Първото българско царство.

––––––––––––––
{1} По-късно на негово място застава Тиберий III (698 – 705)
{2} Превод на проф. В. Бешевлиев „Първобългарски надписи“. Издателство на Българска академия на науките, София: 1992// 103 с.

Текст: Илия Стоименов