
Те са част от снаряжението на погребална четириколка, положена в близост до периферията на могилния насип, заедно с втора неукрасена кола, със скелетите на четирите коня и кучето, съпровождало впряга.










Те са част от снаряжението на погребална четириколка, положена в близост до периферията на могилния насип, заедно с втора неукрасена кола, със скелетите на четирите коня и кучето, съпровождало впряга.
Комплектът бронзови елементи от конска сбруя и ярем на впрегатни коне е открит в надгробна могила в района на с. Свирачи, Ивайловградско, проучена под ръководството на доц. д-р Гергана Кабакчиева през 2001 – 2002 г. Те са част от снаряжението на погребална четириколка, положена в близост до периферията на могилния насип, заедно с втора неукрасена кола, със скелетите на четирите коня и кучето, съпровождало впряга.
Тракийската могила от римската епоха (І – ІІ в.) при с. Свирачи е една от най-големите, познати до момента в българските земи. Масивната каменна конструкция с десет стъпала, изградена в долната й половина, вероятно е била предназначена за семейна гробница на членовете на богатото аристократично семейство, обитавало разположената недалеч вила Армира. В нея са открити кремираните останки на млада жена на възраст около 20 – 25 г. с много богат инвентар, за която се предполага, че е съпругата на собственика на вилата, изобразен на портрета върху подовата мозайка в едно от помещенията.
Сребърните апликации с позлата са изработени майсторски, изображенията и декоративните елементи са предадени в релеф, някои оформени пластично. Наред с образите на персонажи от обкръжението на Дионис – Силен, сатир, менада, и театралните маски, които са сред най-често срещаните елементи в украсата на колесниците от тракийските земи, върху пластините са представени глави на Горгона Медуза, богинята Атина, младеж с фригийска шапка и къса наметка (Парис?), лодкаря Харон, превозващ душата на мъртвия в отвъдното царство. Мотивът „борба на животни“, изобразен върху две от апликациите е особено популярен в паметниците на тракийското изкуство от периода V – ІV в. пр. Хр. Неговата поява върху апликациите от могилата при с. Свирачи е свидетелство за продължителните и устойчиви традиции на старата тракийска вяра, изповядвана от представителите на аристокрацията в Тракия в епохата, когато балканските земи вече са част от Римската империя.