
Без указан автор на текста. Възможно е основният текст (150 с.) да е именно на издателя П. Н. Шарапов, тъй като стилът е идентичен със стила на множество други книги на същия издател. Текстът е свободен преразказ в стила на основния автор от други подобни издания.
Животът и великите победи на граф Александър Василиевич Суворов-Римникски, княз Италийски, генералисимус на руската войска. С добавени анекдоти за него, събрани по последните най-нови сведения. 1880 // 216 с. (150+66)
„Жизнь и великие победы графа Александра Васильевича Суворова-Рымникского, князя Италийского, генералиссимуса российских войск. С присовокуплением анекдотов о нем, собранных по последним новейшим сведениям“. Издания книгопродавца П. Н. Шарапова, Москва: 1880 // 216 с. (150+66)
–––––––––––––––––––––––-
„Животът и великите победи на граф Александър Василиевич Суворов-Римникски, княз Италийски, генералисимус на руската войска. С добавени анекдоти за него, събрани по последните най-нови сведения“. Издание на книжаря П. Н. Шарапов, Москва: 1880 // 216 с. (150+66)
Без указан автор на текста. Възможно е основният текст (150 с.) да е именно на издателя П. Н. Шарапов, тъй като стилът е идентичен със стила на множество други книги на същия издател. Текстът е свободен преразказ в стила на основния автор от други подобни издания {1}. Повечето от анекдотите (64 с.+2 с. оставени празни за бележки) са преразказани действителни случки, извадени от биографията на Йохан Фридрих Антинг или са преразказ от {2}, но очевидно всички те са широко разпространени и достатъчно известни през последната четвърт на XIX в. както в столицата, така и в Москва. Отлично съхранен екземпляр – меки корици, изпълнени в хромолитографска техника, обичайно пожълтяване на хартията в книжното тяло поради естественото ѝ остаряване. Неизвестно кога книгата е била допълнително подвързана с кирза {3}.
Макар да е предназначена за най-широк кръг читатели, основният текст на книгата е исторически верен. Текстът е изпъстрен с любопитни разкази и подробности, включително за външния вид, навиците и храната на великия пълководец и се чете на един дъх, каквото е и предназначението ѝ. Допълнителен щрих към нейната четивност прибавят забавните случки от втората част. Особено внимание е отделено на забележителните военни победи и на исторически вярната пословична скромност на фелдмаршал граф Александър Суворов, както и на непрестанната му грижа за обикновените войници.
В книгата „Жизнь и великие победы графа Александра Васильевича Суворова-Рымникского, князя Италийского, генералиссимуса российских войск. С присовокуплением анекдотов о нем, собранных по последним новейшим сведениям“ е отделено място и на военните победи, които са изключителният принос на Суворов в българската история.
През втората половина на 60-те години на XVIII в. Османската империя се подготвя да разшири владенията си в Северното Причерноморие и на Кавказ. На 25 септември (6 октомври по нов стил) османският велик везир Силахдар Махир Хамза паша (7 август 1768 – 20 октомври 1768) кани при себе си руският посланик в Цариград Алексей Обресков (февруари 1751-август 1771), отнася се към него оскърбително и нарежда да бъде заключен под стража в крепостта Едикуле – по османския обичай такива действия са равносилни на обявяване на война. На 29 октомври (10 ноември) е обявена обща мобилизация на османската войска. В отговор императрица Екатерина II (1762-1796) също обявява война на Османската империя с манифест от 18 (29) ноември 1768 г. Така започва Руско-турската война от 1768-1774 г., която ще има по-сетне огромно значение за българската история – войната завършва с пълен разгром на османската войска и флот на 10 (21) юли 1774 г. с подписването на Мирния договор от Кючук Кайнарджа (днешното село Кайнарджа, Силистренско), от който точно днес се навършват точно 249 години.
Чрез руско-турските договорености от 1774 г., съвсем накратко обобщено, Русия не просто има вече забележим излаз на Черно море, има черноморски флот и право да преминава Проливите почти необезпокоявана, но придобива и действителни права по защита и покровителство на християните в Дунавските княжества и в самата Османска империя, тоест и на българския народ. В резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. по българските земи се заражда образът на Дядо Иван, който със сила прогонва поробителите.
Каква е връзката с фелдмаршал граф Александър Суворов?! Предвожданата от него руска войска разгромява османците в битката при Козлуджа (днешния град Суворово, Варненско) на 9 (20) юни 1774 г. в едно от последните решителни сражения, които довеждат до подписването на Кючуккайнарджийския мирен договор.
* * *
Книгата „Жизнь и великие победы графа Александра Васильевича Суворова-Рымникского, князя Италийского, генералиссимуса российских войск. С присовокуплением анекдотов о нем, собранных по последним новейшим сведениям“ не може да се намери в големите български библиотеки според техните търсачки. В някои от големите руски библиотеки тя също не е налична. Понякога се появява на антикварни аукциони в Русия на цени от €300 до €1500 в зависимост от състоянието на екземпляра. За специализираната научна библиотека на Националния исторически музей книгата е откупена през 1979 г. и според съвременните цени на екземпляри с отлична съхраненост е сред най-скъпите в книжния ни фонд.
––––––––––––––––––
{1} Огромното количество подобни издания през XIX в. и в началото на ХХ в., посветени на фелдмаршал граф Александър Суворов, използват основно текста на подробната биография на именития пълководец, написана от неговия личен секретар, официален биограф и полковник на руска служба Йохан Фридрих Антинг (1753-1805), и издадена на немски език в Гота от 1795 г. до 1799 г., още преди смъртта на Суворов на 6 (18) май следващата година. През 1799 г. трите части на биографията излизат на френски език в Париж. Руското издание – Вж. Иоганн Фридрих Антинг „Жизнь и военные деяния генералиссимуса, князя Италийского графа Суворова-Рымникского с виньетами и планами“ Ч. 1-3. Максим Парпура, Санкт Петербург: 1802 – 1804 – е превод от френското издание. Издателят на тази поредица – Максим Парпура, бъдещ професор в Харковския университет след създаването му през 1805 г. – вероятно е и преводачът на текста от френски на руски език. Поредицата има няколко издания в началото на XIX в., всяко от които е допълвано с нови планове на победните битки на фелдмаршала, графики, писма и анекдоти за пълководеца.
{2} „Анекдоты князя Италийского, графа Суворова Рымникского“. Изданные Е. Фуксом, Санктпетербург: в типографии Александра Смирдина, 1827 // 193 с.
{3} Многослойна водонепропусклива изкуствена кожа на памучна основа, изобретена в Русия в началото на ХХ в.
Текст: Иван Петрински