617 години от успението на св. Киприан, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, 16 септември 1406 г.
„Отче Киприяне, наистина си светило на руската земя!“

Киприан, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, е българин по произход, смята се, че е роден около 1330 г. В миналото са правени опити да се прокара идеята за неговия „сръбски“ и „южнославянски произход“, но днес вече е доказан несъмненият му български произход. Вероятно е от знатен болярски род от столицата Търново. Не случайно Григорий Цамблак изтъква, че Киприан е „брат на нашия баща“, тоест духовният баща на Григорий Цамблак, бъдещият български патриарх Евтимий Тъпновски – в Килифаревския манастир Киприан и Евтимий учат при известния исихаст{1} Теодосий Търновски. Значителен брой историци обаче смятат, че с този израз Григорий Цамблак изтъква родовата си връзка с Киприан като негов племенник.

По-късно Киприан се установява в манастира „Св. Павел“ в Света гора, където се запознава с цариградския патриарх Филотей Кокин (1353-1355 и 1364-1376). Това запознанство ще има съдбоносно значение за Киприан през следващите години.

През третата четвърт на ХIV в. единството на Руската църква е застрашено поради започналото вече остро съперничество между Литовската държава и Московското княжество. В пределите на Литовската държава по това време влизат земите на днешна Беларус, голяма част от днешна Украйна и част от Западна Русия. Освен това и Светият престол има нескрити домогвания към литовските владения. Опасността всички тези земи да минат под опеката на папата е реална. Тези обстоятелства карат патриарх Филотей да изпрати през 1373 г. Киприан на мисия при литовския княз Олгерд (1345-1377). Мисията е успешна и Киприан е ръкоположен за митрополит Киевски и Литовски (със седалище в Киев) на 2 декември 1375 г.

След смъртта на московския митрополит Алексий на 12 февруари 1378 г., Киприан поема към Москва за да бъде ръкоположен за духовен глава и на Московското княжество. Целта е ясна – всички руски земи да преминат под ръководството на един духовен водач, подчинен на Цариградската патриаршия. Но такова развитие на събитията не влиза в плановете на амбициозния княз Дмитрий Донски (1359-1389), който не само отказва да приеме Киприан, но нарежда да бъде изтезаван, ограбен и изгонен от Москва.

След тези прискърбни събития Киприан, на път за Цариград, минава през Търново, където се среща с бъдещия патриарх Евтимий (1375-ок. 1403). По същото време във византийската столица се появява и друг кандидат за глава на Московската църква – русин на име Пимен, който представя документи с подправения подпис на княз Дмитрий Донски. Самият московски княз по-късно разбира за измамата и отново кани Киприан в Москва. Но в последния момент Дмитрий Донски насочва предпочитанията си към архимандрит Пимен.

През 1387 г. Киприан отново заминава за Цариград за да преговаря с патриарх Нил Керамевс (1380-1388)  относно московския църковен престол. През 1389 г., след смъртта на Дмитрий Донски и с помощта на цариградския патриарх Антоний IV (януари 1389-юли 1390 и март 1391-май 1397), Киприан е ръкоположен за митрополит на Москва и цяла Русия. На 1 октомври той отпътува за руските земи и в началото на 1390 г. пристига в Москва. Там Киприян печели доверието на новия княз Василий I Дмитриевич (1389-1425) и успява да подобри отношенията между Московското княжество и Литовската държава.

В началото на 1397 г., след падането на Търновското царство под османска власт, митрополит Киприан предлага на патриарх Антоний IV да се свика нов вселенски събор за обединение на християните срещу османската заплаха – идея която, очаквано, не е осъществена.

Митрополит Киприан умира на 16 септември 1406 г., преди точно 617 години, и е погребан в Успенския събор на московския Кремъл, където и днес се съхраняват мощите му. Канонизиран е за светец на Руската православна църква през 1472 г.

Друг българин, също ръкоположен за митрополит на Киев и на цялата Литовска държава – Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420), пише за него в своето „Надгробно слово за наистина между светите Киприан, архиепископ руски“:
„Него го роди нашето отечество, а вам го дари бог; от него вие се насладихте изобилно, а ние се лишихме. С него вие се украсихте, а ние чезнехме от желанието по него; с него вие преуспяхте, растейки в Господните заповеди … Написах на Киприан. „Отче Киприяне, наистина си светило на руската земя!“{2}

–––––––––

{1} Исихазъм (от гр. „спокойствие“, „безмълвие“, „уединение“). Исихазмът е монашеско течение създадено във Византия през XIII век. Включва задължителни норми на поведение, разпределени в две групи: деяние (праксис) и видение (теория). Праксисът изисква отказ от земни блага, смирение, бодърствуване, търпение, послушание пост и молитва. Теорията е вторият по-висш стадий. В него се изисква отшелничество, безмълвие и непрестанна вътрешна молитва. Според учението на исихазма след изпълняване на тези практики се постига състояние, в което човек възстановява връзката си с бога и получава възможност да наблюдава божествената светлина, която някога видели учениците на Христос на планината Табор.
{2} Превод на Невяна Дончева-Панайотова по ръкописния сборник № 235 (384) (Государственный исторический музей, Москва, Синодальное собрание), XVI в. – Вж. подробно у Невяна Дончева-Панайотова „Словото на Григорий Цамблак за митрополит Киприян“. ПИК, Велико Търново: 1995 // 123 с. Вж. и Невяна Дончева-Панайотова „Сборниците „Книга Григория Цамблака“ – възникване, съдържание, разпространение“ – В: Търновска книжовна школа, т. 3: 1980 // с. 29-50; както и Пеньо Русев „Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа“. Издателство на БАН, София: 1983 // с. 230 – 237

Текст: Илия Стоименов, Иван Петрински