Любовни писма по Великден

Разпети петък е един от най-мрачните дни в християнския календар. Това е денят, в който Исус Христос е разпнат на кръста, за да изкупи греховете на хората. В народния календар на българите това е свят ден, нищо не се работи, нищо не се подхваща, с едно малко изключение. Това е денят, когато се „пишат“ или „шарат“ яйцата. Наричани „писани яйца“ или „шарени перашки“, те се приготвят от момите и младите невести, които ги даряват на най-близките си хора.

За разлика от боядисаните великденски яйца, всяко едно писано яйце се нарича за определен човек. Големият етнограф Димитър Маринов в своето прочувствено описание на този обичай ни съобщава, че във всяка шарка авторката, освен вещината си, е изляла чувствата и сърцето си, влагайки в украсата и по някоя огън-сълза. Изписваните орнаменти и мотиви са различни, всеки си има свое име, а композициите са разнообразни. Любимият мъж, чрез шарките, може да чете сърцето на тая, която му го е пратила. Затова и може да се смята, че някогашните писани яйца били днешните любовни писма, както ни заявява трогателно големият български етнограф.

Писаните яйца са изработвани с много внимание и любов. В тази връзка са останали изрази като „гледат го като писано яйце“, чието значение днес е променено, но някога е означавало любов и нежност. „Тя е шарена перашка“ се е използвал за жена, обичана и харесвана от всички.

Писаните яйца са възпети и в народните песни и заемат своето място в народните вярвания и великденска обредност.

Текст: Димитър Василев