Представяне на монографията „Червенофигурна керамика от некропола на Аполония Понтика (Созопол) от фонда на Националния исторически музей“

На 27 ноември 2024 г., от 16:00 ч. в Националния исторически музей се състоя официалното представяне на новата монография „Червенофигурна керамика от некропола на Аполония Понтика (Созопол) от фонда на Националния исторически музей“.

Публикацията, чийто автор е д-р Любава Конова, е посветена на една от най-богатите колекции от антична рисувана керамика в България, която съдържа над 100 съда с фигурална украса от V – ІV в. пр. Хр. Предметите са придобити от археологическите проучвания на Аполония Понтика, осъществени от Националния исторически музей през 90-те години на ХХ в. Макар че част от тях са познати на публиката от постоянната експозиция на музея, временните изложби, организирани от 1994 г. нататък, от съпътстващите каталози и от статиите в различни издания, до този момент те не са били публикувани самостоятелно.

Дългоочакваната монография ще допълни този дял от познанието за понтийския град чрез подробен анализ на 103 червенофигурни съда, които са разгледани в техния непосредствен археологически и по-широк културно-исторически контекст. По този начин е направен опит за хипотетична реконструкция на функциите на формите в различни погребални обреди, както и на многопластовата символика на изображенията, които представят божества като Дионис, Афродита, Ерос, Нике, Атина и др., митологични фигури и епизоди, или възпроизвеждат ритуали, изпълнявани по различни поводи.

Един от интересните въпроси, дискутирани в изследването, е свързан с начина, по който древните са възприемали изделията, създадени от увековечили имената си, или останали анонимни майстори грънчари и вазописци. Дали те са били виждани като скъпи произведения на изкуството, ценени заради изяществото, високата материална стойност и обществения престиж, свързан с употребата им, или заради посланията на изобразителните разкази, някои от които с течение на времето се превръщат в клишета без особени художествени качества.

В търсене на отговор на тези въпроси, читателите ще узнаят, че разработените в класическа Атина изобразителни схеми и модели, пресъздадени точно или с известни изменения върху аполонийските съдове, играят ролята на влиятелни медии във формирането и разпространението на ценностите на атинското общество през V – IV в. пр. Хр., подобно на театралните представления. В същото време, специфичният подбор и интерпретация на определени теми и сюжети издават вкусовете, предпочитанията и идентичността на мултикултурната общност, формирана на територията на понтийския град в резултат на контактите с различни средиземноморски центрове, с населението на вътрешна Тракия, включително с могъщите тракийски царства в района.

Изданието съдържа 233 цветни илюстрации, 10 таблици и диаграми с информация за контекста на предметите, за състава на глината, от която са изработени, и статистически данни.

Въпреки че е насочено основно към научната аудитория, то ще бъде изключително интересно и за любознателните читатели, които искат да обогатят познанията си за историята и културата на древните общества, населявали земите на съвременна България.