778 години от смъртта на българския патриарх Йоаким I (1235-1246), 18 януари 1246 г.
Пръв патриарх на „великата патриаршия на Царевград Търнов“

Търновският патриарх Йоаким I, от чиято смърт днес се навършват точно 778 години, остава в българската история не само като деен участник във възстановяването на Българската патриаршия със седалище в Царевград Търнов през 1235 г., но и като политически деятел, комуто, както по всичко личи, дължим запазването на относителната политическа стабилност в България след смъртта на цар Иван Асен II (1218-1241). Като регент на малолетния цар Калиман Асен (1241-1246), сред бурните политически събития от първата половина на 40-те години на XIII в. патриарх Йоаким I несъмнено има неизмерим принос за запазването на териториалната цялост на огромната държава, оставена от цар Иван Асен II. Едва ли е случайно, че едва след смъртта на патриарх Йоаким I на 18 януари 1246 г. метежниците, начело с Ирина Комнина, последната съпруга на цар Иван Асен II, успяват да отровят цар Калиман Асен (преди август 1246 г.) и да поставят на българския престол също малолетния Михаил II Асен, най-малкият син на цар Иван Асен II от брака му с Ирина Комнина. Това трагично събитие бележи началото на злощастното за България десетгодишно управление на новия търновски цар.

Единственият по-значителен исторически извор за живота и делата на патриарх Йоаким I е неговото Кратко (проложно) житие , което акад. Иван Снегаров откри в Македония и обнародва грижливо и своевременно. „Този преподобен отец наш, Йоаким, бе родом българин“ . Както става ясно от Краткото му житие, Йоаким е издънка на някое от най-видните болярски семейства в Търновград. В младините си бъдещият български патриарх се отказва от „прелестите на този свят“ и става инок в някоя от обителите на Атонската Света гора. „И след като пребивава тук [в Света гора] много години“ опитният вече Йоаким напуска Атон и се връща по родните си места като се отдава на отшелничество в пролома на р. Русенски Лом, в близост до днешното с. Красен (в околностите на Иваново, Русенско) с трима свои ученици. С аскетичния си живот той се прославя из цяла България. Дори самият цар Иван Асен II (1218-1241), според изворите, се среща с бъдещия български патриарх. Вероятно от тази среща насетне датират близките им отношения, на които Йоаким дължи по-сетнешното си издигане в църковната йерархия.

Името на първия търновски примас (архиепископ) Василий – верният сподвижник на царете Калоян, Борил и Иван Асен II се споменава за последен път през 1232/1233 г., когато вероятно Василий се отказва от църковната си длъжност и на негово място е поставен Йоаким I. На следващата 1235 г. цар Иван Асен II успява да осъществи заветната мечта на своите предшественици – възстановяването на независимата българска патриаршия.

Това знаменателно събитие е резултат преди всичко на изключителната българската победа в битката при Клокотница (около днешния град Хасково), състояла се на 9 март 1230 г. В нея войската на цар Иван Асен II разбива византийската войска и пленява епирския деспот и претендент за престола на цариградските василевси Теодор Комнин Дука (1215–1230). Независимата българска патриаршия е призната на църковния събор в град Лампсак, Мала Азия. На събора присъстват всички източни патриарси, а Йоаким I е провъзгласен за български патриарх. Лично цариградският патриарх Герман II му връчва послание с подписите на всички патриарси и златен печат. Победата при Клокотница и признаването на самостоятелна българска църква са своеобразен връх в управлението на Асеневия владетелски род.

Като патриарх Йоаким I е известен със своята духовна и книжовна дейност, той „сираците приглеждаше и на бедните потребното даваше“. След дълги години отдадени на духовното поприще и на защита на делото на цар Иван Асен II като, вероятно, регент на малолетния цар Калиман Асен, патриарх Йоаким I умира на 18 януари 1246 г., според свидетелството на неговото Кратко житие. За него остава спомена, че е пръв патриарх на „великата патриаршия на Царевград Търнов“.

––––––––––––––––––

{1} Според Иван Божилов „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“. Второ фототипно издание. Издателство на БАН, София: 1994 // с. 104, вместо малолетния цар Калиман Асен управлява „неизвестно по състав регентство“. Въпреки това средновековната традиция в такива случаи включва патриарха в състава на регентството задължително. Още повече, че майката на царя – Ана Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205-1235) – умира четири години преди коронацията на най-големия си син (през 1237 г. при раждането на брат му Петър и заедно с него).

{2} Вж. Иван Снегаров „Неиздадени старобългарски жития“ – В: Годишник на Духовната академия, III: 1954 // с. 166-168

{3} Всички посочвания по-нататък в основния текст са от Иван Снегаров, пос. съч. (вж. предходната бележка) в новобългарски превод на Васил Гюзелев.

{4} Че Василий, предшественикът на патриарх Йоаким I, е същият Василий, който е примас на българската църква още от времето на цар Калоян (1197-1207) вж. Васил Златарски „История на българската държава през среднит векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)“. Второ фототипно издание. Наука и изкуство, София: 1972 // с. 362, бел. 1

Текст: Илия Стоименов, Иван Петрински