Националният исторически музей представя нови археологически открития от 2024 година
На 23 януари 2025 г. Националният исторически музей отвори врати за новата си изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024“. Тържественото откриване се състоя в присъствието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, министъра на туризмаМирослав Боршош и заместник-министъра на културата Амелия Гешева. Сред присъстващите бяха и представители на държавни институции, учени и журналисти, които имаха възможността да се запознаят с новооткритите артефакти и да чуят истории, които хвърлят светлина върху ключови моменти от българската и европейската история.
През 2024 година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна. Всяко едно откритие не само разширява знанията ни за миналото, но и ни приближава до разбирането на нашето културно наследство. Със съдействието на Министерството на културата, местни общини и частни спонсори, както и с помощта на партньорски институти като Центъра за подводна археология, тези разкопки предоставиха ценни находки от различни исторически епохи – от Праисторията, през Античността, до Средновековието.
Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич. Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение. Този гроб принадлежи на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откриване ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Ясен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.
Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит. Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец. Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история. Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.
Изложбата не спира дотук. Подводните разкопки в акваторията на Созополския залив до крепостта Хрисосотира и нос Галата до гр. Варна разширяват нашето разбиране за търговията и морската култура в Черноморието. Археолозите откриха амфори, железни котви и керамични фрагменти, които разказват за динамичното икономическо и търговско развитие на региона през Късната античност и Средновековието.
Не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион. Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството. Археологическите проучвания в многослойния обект „Св. Архангел“ при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий (култов съд пред храма, предназначен за измиване), датиращ от V-II век пр. Хр.
В допълнение, подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.
Археологическите разкопки бяха реализирани под ръководството и с помощта на: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Йото Валериев, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Ивайло Кънев, Панайот Антонов, Мартин Христов, Илия Стоименов, Ирина Иванова, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Росен Пеевски, Биртен Еминова, Михаела Занева, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.
Изложбата не е просто колекция от артефакти. Тя е едно уникално пътуване през времето, което ни позволява да се потопим в богатото минало на България и да разберем как археологическите открития ни разказват не само за древните цивилизации, но и за формирането на съвременното българско общество. Националният исторически музей продължава своето усилие да събира и изследва тези ценни артефакти, като ги представя на публиката и по този начин изпълнява своята роля като важен културен и научен център.
