Орелеф на св. Климент Охридски, ХІІІ в.

Орелеф на св. Климент Охридски, ХІІІ в.
Дърво Оригиналът се съхранява в Галерия за икони, Охрид, Северна Македония
Майстор на копието Георги Траянов
139, 4 х 33,4 х 20,2 см
Национален исторически музей инв. № 22649

Статуята има скъсени и стеснени пропорции, които подчертават усещането за вертикализъм. Просветителят е представен с нимб и епископско облекло. Лицето, предадено реалистично – с малки очи, изпъкнали скули, издължен нос и майсторски моделирана брада, излъчва спокойствие и одухотвореност. Облечен е в туника, мантия и омофор, с три кръста в плосък релеф. В лявата си ръка държи евангелие, а дясната е вдигната високо, почти до рамото в благославящ жест, китката липсва. Схемата на изображението съответства на византийската иконография на фронтално представени, благославящи светци. Индивидуализираните, портретни черти подсказват следването на, недостигнал до нас, ранен първообраз.

Предполага се, че статуята е стояла над гроба на св. Климент, погребан в църквата „Св. Пантелеймон“ в Охрид, а след превръщането на храма в джамия, заедно с мощите на светеца, е пренесена и поставена вертикално в южната част на олтарното пространство на църквата „Св. Богородица Перивлепта“. Има различни мнения за предназначението и датировката на релефа. Повечето изследователи отбелязват влиянието на романската надгробна пластика, но хронологическата му принадлежност към XIII век не се оспорва. Положението на ръцете – благославящият жест и книгата в лявата ръка, подсказват вертикалната позиция на скулптурата. Най-вероятно статуята е дело на охридски майстор, работил под влияние на романските и предготически тенденции. Пряк аналог е изображението на просветителя в църквата „Св. Йоан Канео“ от 70-те – 80-те години на ХIII век.

До първата половина на XX век изображението е използвано като икона в литийни шествия по повод годишнините от смъртта на светеца (9 август = 27 юли).

Автор: гл. ас. д-р Мариела Инкова.
Фотограф: Тодор Димитров

Литература:
– Баласчев, Г. Изъ древностить на гр. Охридъ. Монументалните сребърни икони. – в-к „Народни права”, бр. 82 от 23 април 1916, 1.
– Василиев А. Образът на Климент Охридски в българското изобразително изкуство. – Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 343 – 348.
– Василиев А. Български светци в изобразителното изкуство. С., 1981 73 – 75.
– Василиев А., Василиева, Ир. Образи на Климент Охридски. С., 1967, 9 – 11, прил. 1 – 3.
– Георгиев, П. Дървеният орелеф на св. Климент Охридски – предназначение и история. – ГНАМ, 1997, т. Х, 301 – 318.
– Григорович В. Очерк за пътешествието по Европейска Турция. С., 1978, 98.
– Грозданов, Цв. Портретите на Климент Охридски во средновековната уметност. – Словенска писменост, 1050 годишнина на Климент Охридски. Охрид, 1966, 103, табл. I.
– Инкова, М. Св. Климент Охридски, ХIII в. – Българска автокефална Архиепископия в Охрид 1018 – 1767. Изложба. С., 2014, № 19.
– Инкова, М. Орелеф на св. Климент Охридски, ХIII век. – Б. Димитров. Светите братя Кирил и Методий – съпокровителите на Европа. С., 2019, 44 – 45.
– Кондаков, Н. П. Македонiя. Археологическое путешествие. Санктпетербург, 1909, 242, обр. 172.
– Љубинковиђ, М. Средњевековни дуборез у источним областима Jугославиje. Белград, 1965, 37.
– Мавродинов, Н. Проучвания върху старобългарското изкуство: Една македонска скулптурна школа през ХІІІ в. – ГНАМ, 1932 – 1934, VІ, 349 – 358, обр. 220.
– Силяновска-Новикова, Т. Нови данни за развитието на скулптурата през епохата на феодализма (ХІІ – ХІV в.). – ИИИИ, 1963, VІ, 71, обр. 3.
– Силяновска, Т. Скулптура. – Обретенов, А. (отг. ред.). История на българското изобразително изкуство. – С., 1976, т. І, 199 – 200, обр. 199 – 200.
– Стоилов, А. Рапорт 5 от 12 декември 1915, гр. Велес. – Петров, П. (съст.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. С., 1993, 299.
– Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония (1912 –1916). С., 1994, 145.