Подписване на Ньойския мирен договор, 27.11.1919 г.

27 ноември 1919 г. е една от най-черните дати в българската история. На този ден България е принудена да подпише Ньойския мирен договор, който слага край на участието ѝ в Първата световна война.

В периода между 1912 и 1918 г. България участва в три войни – двете Балкански войни и Първата световна война, като причината за включването и в трите е една – обединение на всички земи на Балканския полуостров населени с българи в границите на Царството. След победата във войната с Османската империя от 1912-13 г. и поражението през лятото на 1913 г. в сблъсъка срещу всичките си съседи, в София са принудени да „свият знамената за по-добри дни”. И възможност за реванш се предоставя съвсем скоро. Първата световна война избухва през 1914 г. Първоначално България обявява неутралитет, но през лятото на следващата 1915 г. управляващите в Царството решават да се включат във войната на страната на Централните сили, които обещават решаването на всички териториални въпроси с обединението на земите с преобладаващо българско население и най-вече присъединяването на Македония. След победите през 1915 г. срещу Сърбия и 1916 г. срещу Румъния, офанзивния период от войната за българската армия приключва и на фронтовете се преминава към позиционни действия. Окопната война е тежко изпитание за българските части, които в последните две години на конфликта – 1917 и 1918 г. страдат от постоянната липса на храна, облекло, оръжие и техника, а имат срещу себе си многократно превъзхождащ ги в численост, въоръжение и доставки противник. През септември 1918 г., въпреки победата при Дойран, България е крайно изтощена и подписва примирие със страните от Антантата на 29 същия месец в Солун, прекратявайки всякакви военни действия.

Поражението във войната води до абдикацията на цар Фердинанд, политическа криза, войнишко въстание, гладни бунтове и икономическа разруха. След месеци на преговори и обсъждания между държавите победителки, България е принудена да подпише тежкия и унизителен за нея Ньойски мирен договор. Това става на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен. Първоначално българската делегация е водена от министър-председателят Теодор Теодоров, но виждайки условията на Договора той отказва да го подпише и подава оставка. Подписва го новият министър-председател Александър Стамболийски. Освен суровите и непоносими условия – 2, 25 милиарда златни франка репарации, загубата на 11 000 кв. км територия, ликвидирането на българската войска, която от над 800 000 офицери, подофицери и войници през август 1918 г. е сведена до малко над 30 000 души заедно с жандармерията и пограничните части, компенсирането на съседните страни с хиляди глави добитък и тонове полезни изкопаеми, пристигането на десетки хиляди бежанци в Царството с всички произтичащи от това проблеми – Ньойският договор е преживяван от българското общество и като национална катастрофа, водеща до края на идеала за единна и обединена България. В следващите две десетилетия Царството се намира в постоянна политическа криза придружена с опити за диктатура, преврати, бунтове, атентати и необявена гражданска война. Всички тези катаклизми са пряко следствие от несправедливият Ньойски мирен договор.

Текст: Христо Христов